“Да има човек дете, не е на всяка цена. Детето не бива да бъде лична реализация, нито задължение към семейството или социума, защото така трябва, нито изява на егото. Хубаво е да се знае и да се приеме, че детето, идвайки на този свят, е един съвършен човек, който има нужда само от любов, подкрепа и помощ, докато стане достатъчно автономен, за да може да разгърне това, което му е заложено. Физиката и всичко, характерно за човешкото съществуване на Земята е ген. Душата не е. Не слушайте всички “трябва”, с които хората и обществото около нас ни продънват съзнанието. Не го “възпитавайте”, а просто го ориентирайте. Не го “въдворявайте”, това винаги е манипулация, то знае кое е правилният път, неговият. И не спирайте да го образовате - дайте му всичко, което знаете (като чисто познание, а не като убеждения и догми), дайте му живеца и любовта си. Създайте у него любопитство към всичко - хора, природа, деца, промени, пътувания, животни, правене на нещо от нищо, живот на диво, игри... Не позволявайте да “се качи на главата ви”, а го включете го в живота си, такъв, какъвто е и изхвърлете постулатите от мъдрите книги “как да гледаме детето”. Позволете му да намери място във вашия живот, а не обратното. Това ще му даде увереност и спокойствие във всякаква ситуация.
Съвременната психология много е помъдряла в тази посока, поправя огромни грешки в тази сфера, които само допреди 25-30 години бяха закони в отглеждането.”
Боряна Григорова
Снимка: Lubov-Lisitsa-Pixabay
Comments