Защо провалът има толкова много предимства? Или, казано по друг начин, какво печелим от неуспеха, независимо дали в професионалната сфера (не успявайки да се издигнем в йерархията), или във външния си вид (мога да изглеждам много по-добре, но не не правя нищо за целта) и в много други области също?
По един доста невротичен модел: да, вярно е, можем да спечелим много, проваляйки се! Става дума най-вече за това, което се нарича „вторични ползи“ - извличането на полза (съзнателно или не) от ситуация, която априори е неблагоприятна, но прекратяването на която би означавало загуба на въпросната полза.
Пример: Отегчен съм в брачния си живот, неудовлетворен, неуважаван и т.н. Но имам истински материален комфорт благодарение на съпруга/та си. Това е второстепенна полза, която искам да запазя, дори и да е с цената на онова, което дълбоко не ме удовлетворява.
Пример: Да жъна неуспехи (и следователно да се оплаквам от това) дава определен статус - този на жертва. А жертвата винаги успява да намери благосклонна публика, която да я изслуша и да й засвидетелства съпричастност и подкрепа. Това е още една второстепенна полза - обединяването на другите около нас и нашето нещастие.
По същество обаче, в основата стои страхът от поемането на рискове. Избягваме ситуации, в които се страхуваме, че няма да се справим. Не предприемаме нищо, но и нищо не се случва: успокоени сме, но също така сме и разочаровани, защото нищо в живота ни не напредва. Това поведение е много нелогично, но много от нас действат по този модел!
Друга гледна точка върху необходимостта от неуспех е осъзнаването, че може би неуспехът по-лесно се понася, отколкото успеха.
Ако например имаме роднини, които трудно се справят и не са успешни в дадено начинание, провалът е идеално средство за саботиране на самия себе си, освобождавайки ни от чувство за вина. Може също така несъзнателно да се страхуваме от самота или изоставяне, които биха съпроводили издигането ни на висока позиция, в среда, в която другите не биха били така успешни и дори биха завидели на успеха ни.
Christophe Fauré - психиатър и психотерапевт
Превод: Боряна Григорова
Снимка: Succo-Pixabay
Comentários