top of page
корица.jpeg

Паяжината
на психическия тормоз

“Ставаш голям, когато го решиш. Когато откажеш да отговориш на агресията с агресия. Когато външната агресия ти служи, за да се изчистиш от съжаления и от страдания. За да осъзнаеш, че си цял и колко си силен, когато си цял. Когато използваш чуждата разрушителна сила, за да я превърнеш в собствена градяща сила. За себе си и за тези, които искат да са част от това. Всеки има право на избор.
Не всеки се осмелява да го направи по собствено желание и хрумване. Тогава е подарък, ако животът те изправи пред този момент на определяне. Когато трябва да избереш и да заявиш пред себе си дали искаш да бъдеш откъм светлото или откъм тъмното. В този миг черният тунел се изпълва с рисунки – арабески, сивият бетон става коридор от ефирни растения и колкото по-напред вървиш, крачка по крачка, всичко наоколо ти разцъфтява. Страшно е, преди да си тръгнал. След това всичко е непредвидено очарование.

27 септември 2016”

Мнения на читатели

“Здравейте! Книгата Ви “Паяжината на психическия тормоз” е уникална. Още в началото открих себе си и моята история, все едно чета себе си. Идваше ми да скъсам и да хвърля книгата- истината за нас самите много боли. Човек все се надява, че неговият случай е изключение и че всички приятели грешат по отношение на ситуацията. Но след като прочетох книгата си дадох сметка в какъв омагьосан кръг се въртя и как става все по-трудно излизането от токсичната връзка. Огромна благодарност за труда Ви, книгата е безценна. Сигурна съм, че ще отвори очите на много хора!”

“Може би това ще бъде най-емоционалното ревю, което съм писала някога за книга. Това е книга, която породи у мен тъга. На моменти се вбесявах, а на моменти се смеех. Вярно са казали, че обратното на любовта не е омразата, а властта... Желанието за контрол, липсата на доверие, удоволствието да нападаш, всичко това не изгражда връзка, а я унищожава... Казват,че всеки получава това, което дава. Е, има и изключения! Но в края на краищата това, което ТИ си дал никой не може да ти отнеме. Това, което си запазил в себе си въпреки преживяното, въпреки люшкането и този тормоз... То е толкова ценно! Не биха ли могли да бъдат избегнати тези моменти на тормоз? За какво е всичкото това? Кому е нужно? Нима за това ни стигат силите? За да страдаме доброволно или човекът си остава най-опасното същество на земята, а?

Аз още броя надеждите, които си измислям, за да не загубя разсъдъка си. Апелът на книгата е : ,,.Любов, а не страх. Свобода, а не притежавание. Доверие, а не съмнение. Лекота, а не сложност.” Поставя се фокус на стремежа към здравословните отношения. Защото манипулацията, лъжите и агресията си остават най-мощните оръжия... И от тяхната мрежа не всеки успява да се измъкне. А тези, които се измъкват носят тъга за цял живот ! Защото болката може и да бъде преодоляна, но споменът остава...”

Mona Hatib

•••

“Здравейте,

Искрено искам да Ви благодаря за създаването на тази книга. Наскоро бях в такава връзка и не знаех точно как да опиша чувствата си, а в последните моменти не знаех дори какво чувствам. Книгата се превърна в моя спасителен остров, където срещам разбиране и сякаш аз съм я писала. Думите ви отговарят 1 към 1 с моя случай, макар че става въпрос за 2-ма различни човека.

Благодаря Ви много ❤️

Изпитвах страх да говоря за това, защото си мислех, че съм луда, че наистина не знам какво се случва, дори на собствените ми емоции, мисли, реакции не можех да се доверя. Благодарение на вашата книга знам, че не съм сама ❤️”

bottom of page