Пиша този текст, провокирина от многото лични истории, които хора споделят с мен, както и истории на хора, с които работя като психотерапевт.
Във всички истории (както и в моята лична в миналото) на преден план излизат Вината, Срамът и Страхът. Това са трите най-деструктивни за потърпевшия съюзници на насилника. Умишлено ще ги обясня по няколко начина. Целта на това упражнение е да достигне до разбиране от повече хора, според нивото им на осъзнаване. Има степен на осъзнаване - “знам, че това, което живея и допускам, НЕ МИ Е ОК” - то не е достатъчно като двигател, който да ни изведе от токсична връзка. Когато достигнем до “осъзнато” осъзнаване - “знам, че това, което живея и допускам, НЕ МИ Е ок и НЕ Е ОК ИЗОБЩО”, достигаме до точката, от която насетне можем да поемем пътя си към “светлината” и към себе си.
Точно там най-трудното, с което трябва да се справим, са чувството за Вина, чувството за Срам и Страхът.
ВИНАТА
Много лично и много ясно ще кажа: няма как един човек да бъде виновен за неща, извършвани от друг човек. Всеки пълнолетен човек (и според морала, и според етиката, и според психологията, и според психиатрията, и според закона) е напълно и единствено отговорен за постъпките си (освен, ако е невменяем). Вие не сте отговорни за нищо, извършено от друг. Не сте причина, не сте повод, не носите отговорност за нито едно чуждо поведение. В момента, в който осъзнаете това ще откажете да поемате вина, която не ви принадлежи и няма нищо общо с вас. Това ще ви даде крила - никаква вина за нищо, което е извън вас и което не можете да решавате и управлявате лично вие.
СРАМЪТ
Срамът ви е истински враг, когато сте в токсична връзка. Срам да признаете пред себе си, че сте допуснали. Срам да признаете пред света, че сте понасяли и продължавате да понасяте. Но, когато стигнете до “осъзнато” осъзнаване, ще разберете, че няма причина да се срамувате от себе си. Ако имате нужда от доказателства, анализирайте и логично ще разберете, че няма как да съдите себе си преди 2, 5 или 28 години. Тогавашното Вие, на тогавашното си ниво на осъзнаване, е можело толкова. Простете му, не се срамувайте заради него и го приемете. Позволете му да е било бъркащо, наивно, каквото решите, че е било. Днешното Вие, на сегашното си ниво на осъзнаване, вече разбира защо и как се е оплела паяжината около вас. Вие имате нужда от много въздух, който няма как да вдишате, ако се оставите да се давите в Срам.
СТРАХЪТ
Страхът ви е вменен отвън с едничката цел - да ви държи в подчинение и ступор - и много добре изпълнява ролята си. Страшен е самият страх. Животът не е страшен - той е пълен с възможности, със свобода, с избори. Не се страхувайте да избирате. Избирайте всеки ден. Всеки избор, който не ви хареса след като го направите, можете да промените, напаснете, замените. Избирайте, защото животът е низ от избори и ако се страхувате да ги правите, вие просто не живеете.
...............
Какво е вината и защо се чувстваме виновни? И защо се страхуваме?
Проектиране на вина
Проектирането на вина представлява отказ от реалността. Когато човек се сблъсква със свои негативни прояви и поведения, отказва да ги осъзнае и да се справи с тях, а вместо това обвинява друг човек като причина за тях. Целта на проектирането е:
1. Игнориране на проблема и прехвърляне на вината върху друг.
2. Освобождаване от тази вътрешна тежест чрез насилие (физическо, психическо) над близките хора.
3. Събуждането на вина у другия имитира позиция на власт. „Аз нямам проблем, проблемът е чужд” (на другия).
4. Убеждавайки себе си, че други хора са истинската причина за проблема им, те успяват да изкривят и своята реалност толкова добре, че в крайна сметка да си повярват.
...............
Проекция в психологията - психическо прехвърляне на лична характеристика върху друг.
Човек, обхванат от импулси, мисли, желания, които не може да разпознае като свои и отказва да приеме, прилага въображаем защитен механизъм: той ги прехвърля върху другите. Това психоанализата нарича проекция. Това е една от нашите архаични реакции, присъстващи от ранните етапи на развитие, които егото след това интегрира и прилага, за да се защити. Априори нормална, ако се прилага, когато не е необходима, проекцията се превръща в психично разстройство, когато заеме формата на параноичен делириум, инвалидизираща фобия или екстремна ревност.
....................
Проективна идентификация
Целта на тази проекция е напълно да се екстернализират лоши и агресивни лични качества (гняв, агресивност и т.н.) върху друг човек, винаги с ясно разграничаване между себе си и не-себе-си. Обектът на тези проекции, от своя страна, се оказва заплаха за установените от проектиращия граници между себе си и не-себе си, което налага той да бъде контролиран. Оттук идват агресивните манипулации.
......................
Упражняване на власт в изродените й форми при гранични разстройства.
Кои са най-често използваните средства?
• Страхът, чрез специфични, манипулативни техники:
очерняне, обвинения, мачкане: самооценката на жертвата се срива, особено когато вече е изолирана от обкръжението си.
• Заплахата:
- емоционална (“никой няма да те иска, ще останеш сам/а”),
- социална (“всички мислят като мен/са съгласни с мен”),
- финансова (“нищо няма да получиш, ще свършиш на улицата”),
- физическа, с реална възможност за преминаване към действие.
• Размяна на ролите и проекция:
Целта е да накара жертвата да се чувства виновна за ситуацията (за отношенията, за раздялата, за несериозността, за лабилността, за зависимостите, за асоциалността) на патологичния партньор, защото по този начин извършителят се отърсва от всякаква отговорност (заради теб не си намирам работа и т.н.). Това се използва особено много при случаи на обиди и насилие от негова страна (виждаш ли в какво ме превръщаш, изкарваш ме от кожата ми...).
Статия: Боряна Григорова
Снимка: Hassan-Nawaz-Pixabay
コメント