По стечение на обстоятелствата имам дълъг опит с различни типове токсични хора. В най-тежките им форми (т.е. не става дума за съседка, която злослови, за колега, който завижда, за познат, който ви засипва с негативизъм), които са нарцистичните, няма никакво решение, освен да си тръгнете от тях. В дългогодишната практика се оказва, че хората, на които може да се помогне, са потърпевшите. Много е важно да се знае, че това изобщо не се среща само сред мъжете. Принципът е както при паразит и приемник. Жертвите са умни хора, с много живец у себе си. Защото “паразитът” живее чрез тях. Ако нямате достатъчно живец, не предизвиквате интерес за него. Влизат в живота ви, втъкават се в него, стават ваши съдници, с вашето одобрение (несъзнателно), изкривяват реалността ви и в новата реалност вие повече не сте себе си - не вярвате в способностите си, убедени сте, че без този човек в живота ви сте загубени, губите увереност и дори умения, и т.н. Осъзнаването не идва от само себе си. Вие знаете, че не ви е комфортно, но смятатате, че това е нормално, в крайна сметка има и хубави моменти (когато не ви мачкат). В повечето случаи, ако има осъзнаване, то идва при някаква промяна във външния ви свят. И пътят за излизане е много дълъг, но наистина си струва.
Защо тези хора са такива? За всеки от случаите съм търсила причина. От моя опит съм установила, че няма някаква специална причина. Всички имаме травми от детството, но не всички ставаме такива. И също от опит знам, че докато им търсим причината, им намираме оправдания. Няма значение каква е причината и няма оправдание. Те наистина не го осъзнават и това не подлежи на лечение. Така или иначе не можеш да помогнеш на човек, който не е потърсил помощ. Т.е. не е осъзнал, че има нужда от такава.
Никой не трябва да допуска да прави нещо, което не се вписва във вътрешния му стойностен свят. Дори, когато това нещо много прилича на емпатия. Това не е емпатия, а влизане в ролята на жертва.
И не търсете причината. Няма значение дали има и каква е. Това не е ваш проблем. И не е емпатия.”
© “Паяжината на психическия тормоз...” - Боряна Григорова
Снимка: Gerd-Altmann-Pixabay
Comentarios