“Пътят на изцелението

На потърпевшия (не харесвам термина “жертва”) може да се помогне само ако той потърси помощ. Никой не може да помогне на човек, който не е изявил желание за това. Пък и, докато не се осъзнае, потърпевшият оправдава палача си, намира обяснения, извинения, причини. Началото на излизането започва в мига, в който потърпевшият започне да търси или да обръща внимание на информация по темата, или когато се обърне към психолог или психотерапевт.

Особено емпатичните хора, както и съзависимите, издържат много по-дълго време, защото искат и вярват, че могат да облекчат страданието, което усещат у нарцисиста. Но той всъщност не страда особено, понеже проектира страданието си върху жертвата си. “Заради теб съм зле”. Когато ви казва това, той не е зле, целта е вие да бъдете, на негово място. Това поведение също е отказ от реалността, който е наличен и при жертвата.

Когато жертвата е голям човек, нарцисистът се вмъква в живота и в съзнанието й през пукнатините от миналото й. Вмъква се през раните от детството, през липсите, през стремежите. Начинът да се излекувате и изградите отново е да поправите пораженията, които е нанесъл на психиката ви – загуба на увереност в себе си, пост травматичен стрес, тревожност, хранителни проблеми, емоционална зависимост и т.н. Но е абсолютно необходимо, паралелно с това, да излекувате и травмите от миналото си преди него – емоционални липси, нараняване или страх от изоставяне, предателство, неправда...

В този процес е добре да бъдете подкрепен от специалист. Ако не излекувате добре и до край всички тези изначални отклонения и травми, има опасност да се оказвате отново и отново в токсични връзки.

Трябва да се научите да се свързвате с другите по начина, който отговаря на душевността ви. Трябва да се научите да търсите реципрочност в отношенията си с хората. Да бъдете уважавани за това, което сте, а не за това, което трябва да бъдете. Трябва да се научите да имате доверие у себе си и да се цените – това е било най-силно наранено и разболяно у вас.

И отново:

• погрижете се за физическото си здраве – колкото по-дълга е била връзката, толкова по-големи могат да са физическите поражения;

• не сте виновни за нищо, което се е случило в тази връзка;

• учете се да заявявате границите си, но и да отваряте врати, вслуш­вайте се в нуждите си;

• казвайте откровено “да” и “не”, така, както ги усещате, без да се притеснявате от реакцията на другите;

• взимайте решения – не оставяйте други да решават вместо вас. Грешката и несполуката не са страшни, ще научите важни неща чрез тях;

• бъдете верни на себе си, на желанията си, на плановете си. Не поз­во­лявайте на никого да ги неглижира или измества.”

© “Паяжината на психическия тормоз” - Боряна Григорова

Снимка: Pixabay