Какво всъщност е дисфункционалното семейство, ако анализираме базирайки се на последствията за децата? Това е семейство, в което на детето не е позволено да разгърне спокойно и в сигурна среда себе си. Това означава, че не му е позволено да изгради емоционална интелигентност. А емоционалната интелигентност представлява познаване, приемане и способност за изразяване и отстояване на своите емоции, нужди, вярвания и убеждения, от една страна, и способност за разбиране и съпричастност към чуждите емоции, без да се допускат набези отвъд личните граници пазещи своите емоции и убеждения, от друга.
Когато усетите камъче в обувката на междуличностните си отношения, от което не съумявате да се отървете по “нормалния” начин, а именно чрез разговор, осъзнаване и напасване на някакъв параметър (но без да правите жертви и да имате вътрешна съпротива), най-вероятно някой от двамата в тези отношения, а може би и двамата, трябва да се върнете назад и да преосмислите причините, които са довели до проблемното поведение или убеждение, което имате днес. Ако направите това с желание и усърдие, ще достигнете до първичния механизъм, който е създал проблема и ще го поправите. Поправянето, промяната, осъзнаването на изначалното грешно вярване, ще позволи на психиката ви да изгради вече здравословни и несаботиращи ви стабилни основи, реакции и модели, с които ще създавате здрави и удовлетворителни междуличностни връзки.
В предишна статия описах различните модели на дисфункционално семейство и отражението им върху децата. В тази ми се иска да продължа в посока осъзнаване от вече възрастния човек. Осъзнаването носи мир, въпреки първоначалния шок.
Хората имат естествена нужда от привъзаност, която е обусловена от факта, че човешкото дете има нужда от грижи в продължение на години, преди да достигне възраст на зрялост и способност да се грижи за себе си. Това, което ще моделира реалността му по-късно се определя от начина, по който родителите му (или тези, които се грижат за него) отговарят на тази нужда. Тази моделизация ще изгради мислите, изборите, убежденията и очакванията на порасналия човек. Осъзнаването на това е основополагащо в процеса на освобождаване от неудачните и дисфункционални модели. Дори пораснали, хората, произлизащи от токсични семейства, несъзнателно остават в емоционална зависимост спрямо родителите си и тя се запазва дори и при физическо/географско разделяне. Тя често остава и след смъртта на родителя.
Някои от възможните проявления на тази зависимост са:
- прекомерна нужда от родителското одобрение - големи, успели професионално и материално хора, понякога живеещи далеч от родителите си, но продължаващи да се нуждаят и да търсят това одобрение. Трудно правещи избори без да са го получили. Страхуващи се да не разочароват родителите си, изпитващи чувство на вина, ако не са успели да се впишат в родителските очаквания. Или просто искащи непременно да им доставят удоволствие.
- страх от отхвърляне - превръщащи се в онова малко дете, на което родителите са се карали и са наказвали.
- липса на граници - позволяващи на родителя/ите да нахлуват в живота им по всякакви начини - чрез прекомерна (неадекватна) “грижа”, чрез поддържане на непрекъсната нишка на общуване (чрез обаждания, съобщения и т.н.).
Ако вие сте сред тях, трябва да знаете, че не можем да променим никой друг човек, освен себе си. Също така не можем да променим миналото си. Това, което можем да променим, са нагласите си, изборите си, възприемането си... в това число и на миналото. Не е непременно лесно, нито е бързо, но е напълно постижимо, ако го искаме.
Първата крачка в тази посока е да осъзнаете, че родителят, вашият родител не е съвършен и да му позволите да не бъде. Да приемете, че той никак не се припокрива с онзи идеален ваш родител, който искате да бяхте имали и съответно да го свалите от пиедестала на полу-обожествената фигура на мечтания родител. Докато сме деца това осъзнаване не е възможно, защото зависим от него и от тази привързаност, за да оцелеем. После се пазим от осъзнаването, защото ни се струва прекалено болезнено, пък и прекалено... непочтено, някак като предателство и неблагодарност... А то не е такова всъщност. Вече сме пораснали и имаме право и възможност да станем самостоятелни личности. Пътят към себе си минава през това осъзнаване.
Много хора вярват, че могат да променят родителите си. Например, че ако се стараят повече, родителите им ще разберат грешката си и ще се променят. Или ако им обяснят, ако им докажат (чрез снимки, клипчета, трети хора), че отричаните от родителите болезнени спомени на порасналото дете, всъщност са верни... те ще разберат, ще се извинят и ще се променят и най-после ще могат да се изградят красиви отношения. Това никога няма да се случи, то е само една вредна и ограничаваща илюзия. Приемете, че вашият проблемен родител е емоционално незрял. И разберете, че вие не можете да поправите или промените този факт. Излезте от зависимите си отношения с него (или с двамата) и използвайте енергията си, за да излекувате своите травми. Излезте от отказа си да видите реалността. Когато сте били дете, този механизъм ви е бил нужен и важен за оцеляването ви. Когато сте голям човек, този механизъм е противоадаптивен - сега той ви пречи да осъзнаете, да приемете и да излезете от тази дисфункционална реалност.
Както вече казах, не можем да променим миналото си. Но можем да променим отношението си към него. А променяйки себе си днес, можем да променим бъдещето си.
Втората крачка след като приемете, че родителят/ите ви не е съвършен и че никога няма да стане такъв, е да преживеете загубата на мечтания (идеален) родител. Това е малко по-особено прощаване, защото не трябва да се простите с човек, а с връзка, която дори не сте имали и никога няма да имате. Т.е. да се простите с една неосъзнавана надежда и мечта. Тази връзка, с която трябва да се простите е просто проекция на вашия мозък. Този процес изисква време и генерира много емоции, които сте сдържали през годините и които сега ще се освободят. Позволете им да появат и ги посрещнете без да съдите, може би ще имате нужда от време сами. Ще преминете през тъга, гняв, съжаление, самота... Предупредете хората, с които живеете, за да не са изненадани и притеснени. Но не ги въвличайте, защото това си е ваша работа.
© Боряна Григорова
снимка: Myriams Fotos, Pixabay
Comments