Попитайте се каква част от автентичния човек, който сте, с неговите удоволствия, удовлетворения, нужди, желания и мечти е останала във всяка от връзките, които имате? Каква част от човека, който сте, е останала в миналото, отрекли сте се от нея по пътя на връзката? Колко премълчавате, когато не сте съгласни с нещо? За колко неща сте отказали да се борите? Колко лично ваши мечти имате? Какви, по-скоро чии са мечтите, които сбъдвате? Чувствате ли се център на вселената си или се усещате като сателит, който понякога е допускан да се доближи и да съществува, а понякога е избутван някъде по периферията на системата? Имате ли право да изразявате цялата си същност, целия си стойностен свят, или сте позволили да бъде калиброван според изисквания и поведения на някого?
Вие сте Човек. Възпитан човек сте. Не вършите умишлено зло. Не наранявате умишлено никого. Опитвате се да давате най-доброто към дадения момент от себе си, във всичко, което правите. Вие заслужавате да бъдете обичан, поради самия факт, че съществувате. Без условия, никакви условия. Вие сте цял човек и само когато сте цял човек, можете да реализирате целия потенциал, който имате.
Ако някой отрича, критикува, почерня елементи от същността ви, ваши нужди, ваши желания и черти на характера ви, ако изисква от вас да ги промените и ако го направите, всъщност му позволявате да отхапва от целостта ви. Хапка след хапка, от вас остава все по-малко същност и все повече заприличвате на огризка от ябълка.
Родителите и обществото го правят, докато детето расте и те го форматират към обществените договори. Тогава човек е малък и зависим, и няма избор. Но когато порасне, винаги има избор.
Обясняването на “личните граници” е съвсем просто - вие сте едно цяло, с всичките ви характеристики - неща, които обичате или не обичате, интереси, умения и неумения - като една съвършена ябълка. Когато някой поиска от вас да общувате по начин, различен от този, по който го правите и вие приемете това изискване за допустимо и го изпълните, вие предавате себе си (границите си) и ставате една нахапана ябълка. Когато някой сведе живота ви до материални неудачи (особено, ако е умишлено), а вие имате крила у себе си, но се приземите и забравите крилата си, още едно парче от ябълката, която сте, бива изядено. И т.н.
Какво се случва, ако откажете да предадете същността си? Дали трябва да я браните войнствено и да избягате мигновено? Дали трябва да се страхувате, че ще напуснете тази “хубава” (важна, удобна, интересна, дългоочаквана, мечтана) връзка? Не! Човек е войнствен, когато не е сигурен, когато го е страх. Но вие сте цял човек, който е достоен за обич, дори само поради факта, че съществува. Не е нужно да бягате никъде. Не е нужно да водите битки с никого. Просто пазете същността си цяла, не позволявайте на никого на къса парчета от нея. Ако човекът срещу вас е стойностен, той не би и опитал да прави това. Ако случайно е, но е сбъркал, ще разбере веднага и няма да го повтори. Ако е токсичен (разни форми на листностни разстройства), ще опита отново, може би отново и, като не му позволите, ще си тръгне сам от вас. Тогава благодарете на себе си, че сте се спасили от наистина вредна, пагубна и опасна връзка.
Напасването и компромисите в изграждането на една връзка не бива да бъдат предателства спрямо същността ви. Те затова и не се наричат “себепредателства”, а напасване и компромиси. При тях същността ви остава цяла. Напасват се детайлите.
©Боряна Григорова
снимка: Pixabay
Comments