Да знаем, да помним, да не се даваме!
Да обичаме децата си безусловно. Това не значи да не ги възпитаваме. Означава обаче да ги обичаме за това, което са, могат и искат, а не да им налагаме това, което ние или обществото искаме от тях. Така се гради стабилна концепция за себе си, а когато такава е изградена, няма причина за подхлъзване към девиантно поведение или към влизане в ролята на потърпевш.
Никога не си помисляйте, че можете и трябва да помогнете на някого да се промени. Че можете да промените някого. Човек може да помогне само на себе си.
“• Правилата за вас са различни от правилата за него
Вие нямате право да го ревнувате. Нямате право да сте чувствителни към забележките му, казва ви, че ви липсва чувство за хумор, Нямате право да сте саркастични към него, това винаги ви струва скъпо. По-нататък сте виновни за всичко неприемливо, което той прави. Когато се противопоставите на насилието му, ви обвинява, че искате да го подчините, че го манипулирате, че го предавате, че сте го излъгали за същността си.
Насилието възниква заради нуждата от контрол и пълното отхвърляне на различността. Вие сте неговата половинка, неговата мечта, неговото продължение. Тази връзка ще бъде абсолютна или няма да бъде изобщо. Всяко ваше желания и всяка ваша нужда, които се различават от неговите, се възприемат като предателство, което трябва да се поправи. Вие се явявате пречка между него и неговите нужди, неговите желания, неговата мечта.
• Изкривил е реалността ви (когнитивен дисонанс)
Вменява ви, че сте причина за неговите действия и неусетно започвате да се чувствате отговорни и за душевния му комфорт. Може да ви обвинява за неща, които не зависят от вас и да ви кара да се чувствате неудобно заради тях. Вменява ви, че поемате отговорността да нараните други хора, ако не постъпите както той иска или ако не останете с него. Може да ви притиска да правите неща, които не са ви приятни и с които не сте съгласни, като твърди, че това е важно за него и че ще промени/нарани чувствата му, ако не го направите.
Всички тези проявления се усилват непрестанно, но борейки се, няма да успеете да промените нищо. Има само един начин да прекратите насилието на ПН, било то морално или физическо – да го напуснете. Тръгнете си бързо, напуснете го веднага, не чакайте да си потвърдите подозренията. Колкото по-дълга е била връзката, толкова по-трудно можете да я прекъснете, по най-различни причини, които са се насложили. Това, което ви е държало при него, е състраданието. Но вашето присъствие до него не му помага. Напротив – той се чувства много удобно в механизмите на патологичния нарцисизъм, който упражнява върху вас. Ако изобщо можете да му помогнете, то е като ги прекъснете и излезете от тях. В случая раздялата е най-силният жест на състрадание. Както правим с децата, когато пораснат.
Периодът на раздяла е опасен, тогава рискът за вас е най-голям, защото насилието става още по-мощно, поради отчаяние. ”
© Паяжината на психическия тормоз, Лабиринтът на освобождаването - Боряна Григорова, психотерапевт
Снимка: Enrique Meseguer-Pixabay
Comments