Когато тревожността се превърне в проблем
Тревожността може да бъде полезна, когато се окажете в присъствието на реална заплаха за личната ви безопасност или благополучие, като например човек, който ви следва, докато вървите по тъмна улица, или мечка, видяна в гората. В тези ситуации функцията на безпокойството е да ви предупреди и следователно да ви защити. Тревожността е полезна и когато нещо важно изисква вашето време и внимание. Например, това може да ви насърчи да учите за изпит или да се подготвите за интервю. За все по-голям брой хора обаче тревожността не се проявява само при заплахи и опасни ситуации или нещо важно. Тези хора изпитват тревожност често (през повечето време, и в продължение на месеци) и по-интензивно от другите (тяхната система „борба, бягство или бездействие“ се задейства редовно и това им носи много неприятни усещания) и изпитват затруднения да овладеят или успокоят безпокойството си. Тази тревожност може да причини значителни смущения в живота им и да ги кара да избягват или дори напълно да отхвърлят различни преживявания като работа или кариера, участие в значими дейности, създаване на нови приятелства или срещи с други хора. Именно тази комбинация от прекомерна тревожност и смущения в живота ни казва, че тревожността се е превърнала в проблем.
Помислете за областите, в които безпокойството ви пречи*:
• Присъствие на работа
• Поемане и изпълнение на професионални задачи
• Структурирани дейности, спорт или клубове
• Неструктурирани дейности или области на интереси
• Приятелства
• Излизане с някого
• Връзки
• Взаимодействие с другите
• Сън
• Хранене
• Лична хигиена
• Животът вкъщи
* Ако установите три или повече области, вероятно имате проблем с безпокойството.
___________
Видове проблеми с тревожността
Тревожността се превръща в проблем, когато се появява често и е интензивна, причинява стрес и ви пречи да живеете. Ако не сте сигурни дали имате тревожно разстройство или искате да научите повече за различните видове тревожност или проблеми, свързани с тревожност, вижте описанията по-долу. Имайте предвид, че е нормално да изпитвате повече от един тип тревожност, затова не си поставяйте диагноза, това е само информация.
• Специфични фобии
Фобията е интензивен и екстремен страх от конкретна ситуация или обект. Хората с фобии имат реакция на силна тревожност към нещо, което не представлява непосредствена заплаха. Честите фобии включват страх от животни (кучета, змии и гризачи), насекоми (паяци и оси), вода, височини, зъболекар и стоматологични процедури, затворени места (асансьори и тунели), полети със самолет или игли и инжекции. Хората с фобия са склонни да избягват обекта или ситуацията, от която се страхуват, и изпитват силен стрес, когато са изправени пред тях.
• Социално тревожно разстройство
Хората, които страдат от социална тревожност, са прекалено тревожни или нервни, когато се срещат с нови хора или се оказват в ситуации, в които други хора ги наблюдават. Те са изключително притеснени да не би да направят нещо смущаващо или пък, че другите ще си съставят лошо мнение за тях. Постоянно се чувстват „в светлината на прожекторите“, което може да доведе до много стрес и избягване. Някои хора се страхуват от конкретни ситуации (говорене пред хора), докато други се страхуват и избягват различни социални ситуации (ходене по партита, разговори с непознати, посещение на уроци или срещи, излизане с някого).
• Генерализирано тревожно разстройство
Хората с генерализирано тревожно разстройство се тревожат прекомерно и неконтролируемо за редица събития или дейности от ежедневието. По-специално, те могат да се притесняват за здравето си, за здравето на близките си, за безопасността, работата, финансите, приятелствата, околната среда, природните бедствия, възможността да закъснеят и възможността да допуснат грешки. Въпреки че всички се тревожим от време на време, при хората с това разстройство притесненията са прекомерни, постоянни, неконтролируеми и физически изтощителни и имат важни последици за качеството им на живот.
• Паническо разстройство
Паническото разстройство се характеризира с внезапна поява на силен страх, наречен паническа атака. Хората с паническо разстройство се притесняват, че ще имат още атаки и се страхуват, че в резултат на паническа атака ще се случи нещо ужасно (загуба на контрол, загуба на съзнание, смърт). Симптомите на паническа атака включват: затруднено дишане, сърцебиене, изпотяване, чувство на задушаване, болка в гърдите, треперене, световъртеж, разстроен стомах и чувство за непосредствена опасност или бедствие.
• Агорафобия
Хората, които страдат от агорафобия, изпитват голям страх, че ще попаднат в ситуации, в които трудно биха могли да избягат и където няма да могат да получат помощ при паническа атака или симптоми на тревожност. Те могат да избягват да ползват обществен транспорт, да са на места с много хора (мол, кино), да са на открито, да са в затворени пространства (тунели или асансьори), да чакат на опашка и да напускат домовете си непридружени. Поради страхове си, съзнателно избягват такива ситуации, защото са им непоносими или се изправят срещу тях само, ако са придружени от доверен човек.
• Тревожност при раздяла
Хората с това тревожно разстройство изпитват прекомерна притеснение, че са отделени от основната фигура на привързаност, като съпруг, интимен партньор или член на семейството. В отговор на реални или предполагаеми раздели те могат да изпитват силен емоционален стрес и значителни физически симптоми. Постоянно се притесняват да не загубят тази фигура на привързаност. Могат да сънуват кошмари за раздялата. Могат да отказват да излязат поради страха си от раздяла. Този тип безпокойство е по-често срещано при млади хора, които се отделят от родителите си и свикват да живеят сами, но възрастните хора също могат да бъдат засегнати, понякога в резултат на важно житейско събитие.
• Тревожност за здравето
Много разстройства се характеризират с прекомерна тревожност, свързана със соматични или физически симптоми, или заболяване. Хората със здравословно безпокойство са прекалено притеснени от евентуално наличие или развитие на сериозно заболяване. Те често тълкуват погрешно нормалните телесни усещания като доказателство за сериозно заболяване. Тези опасения за здравето са прекомерни, постоянни и извън контрол. В допълнение, те водят до чести консултации с медицински специалисти, прекомерна проверка на поведението, търсене на утеха и прекомерно проучване на заболявания. И обратно, някои хора могат да избягват да ходят на лекар, защото се страхуват, че ще им бъде открито някакво тежко заболяване.
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)
Хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат обсесии или нежелани мисли, образи или импулси, които ги правят тревожни и притеснени. Могат да имат съмнения относно определени свои действия (заключване на вратата), страх от замърсяване, страх да не навредят на себе си или на други, нуждата от симетрия или точност, или притеснителни сексуални или агресивни мисли. Отдават се на компулсии (повтарящо се поведение или повтарящи се мисловни процеси) в опит да намалят тревожността и дискомфорта си. Някои от тях: прекалено миене и почистване, прекомерна проверка (врати и брави), подреждане или организиране на нещата, потупване, преброяване или следване на мисловна схема (например заместване на „лоши“ образи или мисли с „добри“ образи или мисли). Човек може да бъде обсебен от идеята за разболяване и смърт вследствие на докосване на дръжка на врата и принудително да си мие ръцете в продължение на пет минути, за да намали безпокойството и предполагаемата вероятност да се разболее.
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
Посттравматичното стресово разстройство може да се появи при човек, след като е преживял, станал свидетел или е бил изложен на едно или повече плашещи травматични събития. Хората, които страдат от ПТСР, изпитват редица симптоми, включително обезпокоителни спомени, кошмари, ретроспекции или стрес при припомнянето на травмата. Те избягват елементи, напомнящи травмата, имат промени в мислите и настроението си (чувство на депресия, чувство за отчужденост от другите, неспособност да изпитат положителни емоции), както и промени в реакциите си (лесно стряскане, раздразнителност, свръхбдителност при опасност, проблеми със съня). Тези симптоми са силни и постоянни.
• Повтарящо се телесно центрирано поведение
Повтарящото се телесно центрирано поведение включва поведение като дърпане на косата (наречено трихотиломания), надраскване на кожата (наречено дерматиломания), гризане на ноктите, бъркане в носа или хапане на устните или вътрешността на бузите. Хората с такова разстройство се успокояват чрез непрекъснатото и повтарящо се дърпане, драскане или похапване. Това поведение се поддържа, въпреки усилията да бъде спряно и често води до видима загуба на коса или увреждане на кожата. Тези проблеми могат да доведат до сериозен дискомфорт в ежедневието.
• Компулсивно разстройство на натрупването
Хората с компулсивно разстройство на натрупването имат постоянни и значителни затруднения в отношението си към вещите (т.е. изхвърлянето им, рециклирането им, продажбата им и т.н.), независимо от стойността им. Изпитват неудържима нужда да пазят или придобиват предмети, често несъществени. Несъществените предмети включват ненужни предмети (т.е. счупени), както и такива с малка стойност (например 10 поли от всички цветове, никога неносени). Те изпитват значителен стрес, когато не могат да придобиват нови предмети или когато са принудени да изхвърлят старите. В резултат на това жилищното пространство се стеснява. Това също води до значителни промени в социалните отношения на тези хора, на работното им място и в други важни области на живота им.
Имайте предвид, че тези описания имат за цел само да ви дадат представа за видовете проблеми с тревожността, а не да поставят диагноза. Ако смятате, че имате тревожно разстройство или ако тревожността ви е тежка, можете да се обърнете към специалист.
Текст: anxietycanada Превод: Боряна Григорова
Снимка: Stefan Keller, Pixabay
Commenti