Ако страдате от тревожност, първата стъпка в създаването на план за овладяване на тревожността, е да се информирате.
Фактите
Тревожността е нормално и адаптивно явление. Всеки понякога се притеснява. Тревожността е вътрешната ни алармена система. Тя насочва вниманието ни към заплахите, пред които сме изправени, предпазва ни от опасност и ни помага да постигаме важни цели. Например, това може да ни помогне да пресечем оживена улица или да избягаме от горяща сграда, като активира вниманието ни и ни подтикне да предприемем действия. Тя може да ни помогне да се представим добре, като ни мотивира да учим за изпит или да се подготвим за интервю. Когато изпитваме безпокойство, нашият механизъм „борба, бягство или бездействие“ се включва и тялото ни се подготвя да реагира. Например сърцето ни започва да бие по-бързо, изпращайки кръв към мускулите ни, за да имаме достатъчно енергия, за да избягаме или да се преборим с опасността. Тревожността е необходима.
Тревожността не е опасна. Въпреки че е неприятна, тревожността е временна и в крайна сметка отшумява. Телесните усещания, които изпитваме, когато сме притеснени, имат за цел да гарантират безопасността ни. Те са нормални и са част от естествения механизъм за оцеляване на нашето тяло, който ни помага да реагираме, когато сме изправени пред опасност и да ни успокои, след като заплахата изчезне.
Тревожността не трябва да се избягва. Важно е да се противопоставяме на желанието да избягваме ситуации, които ни притесняват. Може да се почувстваме по-добре в краткосрочен план, ако останем вкъщи или избягваме определени неща, но в дългосрочен план ще ни бъде още по-трудно. В действителност, правейки това, никога няма да научим, че много ситуации, които ни притесняват, не са толкова опасни, колкото си мислим и че сме в състояние да се справим с тях. Управлението на тревожността е основно умение и макар да не е лесно за всеки, това е умение, което може да се развие.
Тревожността може да вземе връх. Въпреки че тревожността е нормално и адаптивно явление, понякога може да вземе превес. Ако постоянно се чувстваме тревожни, притеснени или напрегнати и избягваме ежедневни дейности, работа или социални дейности, защото сме твърде уплашени, тогава тревожността ни е проблем. Тревожността е като мъгла: ако покрива всичко, ни пречи на видимостта, пречи ни да извършваме обичайните си дейности и това е проблем. Когато мъглата не е прекалено гъста, можем да я прекосим и да стигнем до целта си. Когато е толкова гъста, че ни пречи да продължим напред, трябва да действаме!
Механизъм „борба, бягство или бездействие“
Тревожността може да задейства механизма ни за „борба, бягство или бездействие“, който използва тялото, за да ни предпази от заплахи или опасности. Например, ако чуем „Внимание!” ще се учудим колко бързо може да се движи тялото ни, за да избегне хвърлена топка. Или, ако по време на поход забележим мечка по пътеката, ще се изненадаме колко спокойни и тихи можем да бъдем, докато тя изчезне. Тези две ситуации показват, че системата ни за защита от опасност е ефективна.
Механизмът „борба, бягство или бездействие“ причинява промени в тялото, които помагат да се подготвим за защита.
Ето част от тези промени:
По-бърз пулс и дишане: Когато тялото ни се подготвя за действие, то трябва да е сигурно, че е доставило достатъчно кръв и кислород до основните мускулни групи и жизненоважни органи. Това ни позволява да избягаме или да се борим срещу опасността.
Изпотяване: Изпотяването понижава телесната температура. Освен това прави кожата по-хлъзгава и пречи на животното или човека, който ни атакува, да ни хване.
Гадене и разстроен стомах: Когато се сблъска с опасност, тялото спира или забавя процесите, които не са необходими за оцеляването. Това му позволява да отдели повече енергия за функции, необходими за оцеляването. Храносмилането е един от процесите, които не са необходими по време на опасност. Поради тази причина тревожността може да причини стомашен дискомфорт, гадене или разстройство.
Замайване или световъртеж: Тъй като кръвта и кислородът, когато сме в опасност, се изпращат към основните мускулни групи, дишаме много по-бързо, за да доставим кислород до тези мускули. Това може да причини хипервентилация (пренасищане с кислород) и да ни замая. Освен това, тъй като по-голямата част от кръвта и кислорода се подават към ръцете и краката (за да се улесни битката или бягството), малко по-малко кръв се изпраща до мозъка, което може да предизвика замайване, но изобщо не е опасно.
Стягане или болка в гърдите: Докато тялото се подготвя за опасност, мускулите се свиват, което може да доведе до усещане за стягане или болка в гърдите, когато поемем дълбоко въздух.
Усещане за изтръпване или реално изтръпване: Хипервентилацията (прекалено голямо количество кислород) може да предизвика усещане за изтръпване или реално изтръпване. Усещанията за изтръпване могат да са свързани и с факта, че много често космите по тялото настръхват по време на опасност, за да повишат чувствителността ни към допир или движение. Възможно е също да се изпита усещане за изтръпване или истинско изтръпване на пръстите на ръцете и краката, тъй като се намалява притокът на кръв към местата, където не е необходима (напр. пръстите), за да се насочи към основните мускулни групи, където е необходима (напр. бицепси).
Усещане за нереалност или прекалено ясно виждане: Когато сме в опасност, зениците се разширяват, за да поемат повече светлина, така ни позволяват да виждаме ясно. Тази реакция прави заобикалящата ни среда да изглежда по-светла или по-размазана, а понякога и по-нереална.
Тежест в краката: Когато краката ни се подготвят за действие (битка или бягство), повишеното мускулно напрежение и притокът на кръв към тези мускули може да предизвика усещане за тежест.
Системата „борба, бягство или бездействие“ е от решаващо значение за оцеляването ни в случай на реална заплаха или опасност. Но какво се случва, когато няма реална опасност? Интересно е да се знае, че тревожността също може да задейства тази система, когато вярваме, че сме в присъствието на заплаха или опасност, дори и да не сме. Например, може да се развикаме на партньора си, който настоява да кандидатстваме за позиция, за която смятаме, че не притежаваме необходимите умения (борба). Можем да напуснем нова дейност преди да е приключила, защото не се чувстваме добре с непознатите хора (бягство). Или пък да имаме чувството, че сме забравили всичко, което знаем, когато някой ни зададе въпрос (бездействие). Тези три примера илюстрират как безпокойството може да задейства системата „борба, бягство или бездействие“ в ситуации, които не са опасни. Това се нарича „фалшива аларма“.
Сега, след като знаем повече за тревожността, е време да научим как да я разпознаваме в себе си и да забелязваме признаците, че тя може да е проблем.
Текст: anxietycanada
Снимка: Stefan Keller, Pixabay
Комментарии