Предполагам, че всички са чували легендата за Нарцис, който се погубва от своята самовлюбеност. Много хора развиват в различна степен тази черта. Колкото по-уредено в материален аспект е едно общество и колкото по-обедняло в духовен аспект е то, толкова повече индивиди залагат на материалното валидиране - външност, стил на живот, притежания, арогантно поведение и т.н. Тези нарцистични черти не превръщат човек в нарцисист по смисъла на каталогизираното личностно разстройство. Още по-малко правят от него патологичен нарцисист. На този етап той е просто Нарцис. Социалните мрежи, мрежовите игри, общуванията в интернет платформи в голяма степен създават или по-скоро дават поле за изява на тези черти, защото там показваме това, което искаме да бъде видяно от света. Там съществуваме чрез аватари, които, като богове, създаваме - от първия до последния щрих. Даваме им притежанията и характеристиките, които бихме искали да имаме, даваме им духа, качествата, идеалността, която искаме да бъдем. Създаваме фалшиво Аз, чието основно общо с нас е, че ние сме го измислили.
От другата страна стои цялата гама от нарцисизъм (включително патологичен нарцисизъм) и това не е просто черта или съвкупност от черти, а разстройство на личността, при което самовлюбеността на Нарцис, може да е по-силна, по-слаба или дори отсъстваща в този си вид. В случая тя дори не е важна, защото не е опасна. Нарцисистът е човек, който дълбоко не харесва и не обича себе си. Той живее през и в нарцистични механизми, които вредят и в някакъв смисъл (понякога и буквален) “убиват” онези, които влизат в живота му. Тук акцентът изобщо не е в самовлюбеността или в събирането на последователи, лайкове и ръкопляскания, тук става въпрос за хора, които живеят само чрез връзки от типа паразит-приемник и приемникът винаги е обречен да се превърне в човешка сянка, загубвайки себелюбов, севеуважение, увереност, умения... себе си. В такава връзка потърпевшият бива завлечен във водовъртеж, от който, с времето, все по-трудно може да излезе. От такава връзка, ако и когато излезе, човек се възстановява дълго, тя уврежда не само психически, но и физически - мозъка и биохимията на организма.
Прави ми силно впечатление, че в многото говорене и писане в последно време по тази тема из медиите се прави амалгама между двете и тя е вредна и безотговорна, защото, от една страна диаболизира обикновените Нарциси, а от друга страна олекотява нарцисистите. Като стария виц, в който “не били компютри, а компоти”, само че тук не си разказваме вицове, а имаме амбицията да информираме обществото адекватно и отговорно. Това няма как да стане, ако информацията, която поднасяме не е ясна, точна, стистематизирана, неемоционална и не непременно подчинена на Бог зрелище, и ако забъркваме различни феномени в обща тема и под общ знаменател.
Боряна Григорова, психотерапевт
Снимка: Gerd Altmann, Akiragiulia-Pixabay
Comments