Накратко: форма на злоупотреба, която е фина и коварна, но силно увреждаща жертвите, изложени на нея за дълги периоди от време.
Дългият отговор е доста по-сложен ...
Мисленето на нарцисиста
Преди да може да се разбере злоупотребата, трябва да се разбере по-добре мисленето на нарцисиста. В действителност, зад маската и приказките им, се крие много празен и токсичен характер. Те се раздират от себенеодобрение и хронична липса на самоувереност и не са в състояние да изпитват истински чувства като любов, състрадание или съпричастност. Не са в състояние да изградят собствено самочувствие и разчитат изцяло на другите за себеоценяването си - ежедневно. Много ревниви към всички, които са в състояние да изпитват радост и искрени емоции, в същото време са убедени, че другите им завиждат за тяхната грандиозност, успех, богатство, популярност, влияние и т.н.
Паразити
Често наричани емоционални вампири, те имат паразитни взаимоотношения със своя приемник (обикновено някой значим човек, но също и собствените им деца, семейството в по-широк смисъл, приятели и колеги). Избират за приемници или жертви хора, които имат много положителни качества и добродетели - честност, доброта, щедрост, доверие, оптимизъм, увереност, но също и по-малко позитивни черти - сред които са най-вече наивност и липса или нестабилност на личните граници.
Нарцистично снабдяване
За да хранят своето много крехко его, нарцисистите извличат това, което се нарича нарцистично снабдяване. То съществува в два варианта - положителен и отрицателен. Положителният се изразява във възхищение, обожание, комплименти, аплодисменти, признание, възхищение и други подобни. Нарците ще търсят това както публично, така и лично.
Отрицателните нарцистични доставки се получават в по-зловещи и токсични форми. Оприличавам това с пъпна връв, която те прикачват към своя “приемник” и която отклонява всичко, което захранва самочувствието на жертвата им, от жертвата към себе си, за да подхранва собственото им крехко его. И тук се появява нарцистичното насилие...
Ерозиране на личните стойности на жертвата
Тази пъпна връв бавно, стабилно, фино и коварно изпразва и лишава “приемника” от собствената му идентичност, самоуважение, увереност и желание за живот. Обикновено, ако не се разбере, че има психическо насилие, то често се бърка с депресия или криза на средната възраст, а понякога и с мистериозно източващо енергията заболяване.
Форми на злоупотреба
Има много форми, които нарцистичното насилие може да приеме. Те включват:
• Психическо насилие - заплашително поведение, създадено да ви накара да се чувствате в опасност
• Емоционално насилие - умишлено объркване на чувствата ви
• Физическо насилие - физическо увреждане
• Вербално насилие - викове, крясъци, псувни и т.н.
• Сексуално насилие - насилствен секс или необоснован отказ от секс
• Объркващо говорене (Word Salad) - обсъждат се някакви аргументи, без видима причина, без очевидна цел или ключов момент - с цел да ви объркат, за да ви убедят в предполагаема ваша лудост, да ви ядосат и в крайна сметка да отклонят вниманието ви от тяхното лошо поведение.
• Умишлено видиотяване (Gaslighting) - умишлено психическо насилие, чрез което противоречат на ваше убеждение за някакъв факт. Например скриват ключовете от колата ви (като ви уверяват, че не сте ги оставили там, където знаете, че сте го направили) и след това по чудо ги “намират” вместо вас - всички е нагласено така, че да започнете да се съмнявате в собствената си реалност.
• Примамване и прихващане - умишлено ви предизвикват, така че да изгубите самообладание, като по този начин им давате доказателства за “луд и насичнически” характер, които те ще използват срещу вас, за да ви клеветят пред другите. Това често може да включва неверни твърдения, отправени към органите на реда.
• Мълчания (Silent Treatment) - умишлено пренебрегване за дълги периоди от време
• Отдръпвания (Ghosting) - изчезване без обяснение
• Финансова злоупотреба - използване на парите като метод за злоупотреба, включително неоснователно ограничаване на достъпа ви до тях, натрупване на дългове, присвояване, “заемане” на парите ви без намерение да ги върнат и т.н.
• Интелектуално/психично/духовно малтретиране - презрение към интелекта, убежденията и стремежите ви, необосновано изискване на перфекционизъм от вас, обезценяване на вашата интелигентност/духовност/вярвания и т.н.
• Правна и процесуална злоупотреба - отправяне на неверни твърдения до полицията и правоприлагащите органи с намерение да бъдете арестувани или поне да имат като доказателство протокол срещу вас, започване на фалшиви съдебни дела срещу вас, създаване на проблеми с властите и т.н.
• Изолация - от приятели, семейство и от всяка форма на подкрепа. Постига се по всевъзможни начини - географско отдалечаване, клевети, настройване срещу тях или поставяне на „правила“.
• Злоупотреба в кариерата - очерняне на професионалната ви репутация или нарушаване на способността ви да работите и да продължите кариерата си
• Злоупотреба с имущество - кражба на вещи, отказ за достъп до дома или вещите ви и т.н.
• Злоупотреба с децата - в допълнение към злоупотребата спрямо децата, това включва и използването на децата ви срещу вас, чрез родителско отчуждение, промиване на мозъци и т.н.
• Принудителен контрол - “действие или поредица от действия на нападение, заплахи, унижения и сплашване, или други насилия, които се използват за увреждане, наказване или всяване на страх у жертвата“. Най-сетне някои правителства въвеждат законодателство за противодействие на нарцистичните злоупотреби, които се определят като “Принудителен контрол”.
Двоен удар
Ако всичко гореизложено не е било достатъчно непосилно за изтърпяване, жертвите на нарцистично насилие неизменно биват вкарани и във втори кръг от предизвикателства, на ниво обществено насилие, с които е изключително трудно да се справят.
От приятелите и семейството
Човек се надява, че приятелите и семейството биха подкрепили в нужния момент жертвата - и в повечето случаи те ще го направят. Но дори и най-добронамерените грижи, съвети и насърчение (да помиси жертвата, че може би нещата са поправими и т.н. - бел.пр.) могат да имат катастрофални последици. Не ме разбирайте погрешно - това е правилният съвет, но за грешната ситуация. Това е съвет, даден при условие, че партньорът е нормален - с нормален набор от емоции, включително съпричастност и състрадание, взаимно намерение и ангажираност за постигане на компромис, желание да обърне страница и да изгради отново връзката. Това обаче не се отнася до нарцистиста, който сякаш има за мисия да унищожи своите бивши партньори и изпитва удовлетворение от драмата, която това предизвиква. Те се чувстват дръжни да “съсипят” жертвата и по този начин да си присвоят цялото съвместно богатство, създадено по време на партньорството.
Проблемът се свежда до това - нарцисизмът е абсолютно разстройство, което дори повечето психолози не разбират, а съветите, дадени в тона на общественото мнение, всъщност объркват жертвата и подсилват безпомощността й и липсата на надежда. Тя вече е приложила цялата тази мъдрост, не само без резултат, но и с огромна вреда. Нормалните съвети са не само неподходящи, но и лишават жертвата от изключително важната подкрепа, от която тя се нуждае. Това може да бъде смъртоносно - буквално.
Професия психолог/терапевт
Бихте си помислили, че терапевтите, съветниците, психиатрите и психолозите биха били първото пристанище за жертвите на нарцистично насилие и защитната мрежа, която да ги спаси от по-нататъшни злоупотреби. И те са.
Проблемът е, че професията на психолога също е привлекателна за нарцисистите - там могат да се скрият от очите на всички, могат да си проправят удобен път, на такова място са на върха на просветното лидерството, което им дава двойното предимство да се научат как да избягват подозренията, а също и възможност за дезинформиране и умишлено възпрепятстване за разбирането за патологичните нарцисисти.
По-зловещо е, че работните им места им осигуряват постоянен поток от уязвими клиенти, които те могат допълнително да объркат и с които могат да злоупотребяват. Твърде много хора в тази професия, която трябва да помага на жертвите, всъщност коварно работят в защита на нарцисистите като цяло и професионално злоупотребяват с жертвите.
Полиция и съдебна власт
Правоприлагащите органи трябва да защитават жертвите и да откриват и обезвреждат злодеите. Реалността с нарцисистите обаче е, че те са майстори в размяната на тези роли - излагат фалшиви твърдения с лъжи и измислени “доказателства”, за да притиснат партньорите си, като същевременно се представят като дълго страдащи и ранени жертви. Често може да трябва самата жертва да е много осъзната или пък намесата на трета страна, която е добре осведомена и много късмет, за да избегне това. Щом експертите могат да бъдат заблудени от нарцисистите и дори самите жертви, които знаят на какви злоупотребите са били подлагани, е почти невъзможно полицията да прозре играта и да потърси отговорност от правилните извършители.
Съдебната система
Независимо дали става дума за бракоразводни дела или за случаи на домашно насилие, много съдии не са в състояние да разпознаят реактивно насилие или неверни твърдения за нарцистично насилие. Нещо повече, има силна презумпция при тежките разводи, че и двете страни са еднакво виновни. Те нямат никаква представа за асиметричното насилие във връзки, които включват човек с нарцистична патология, нито до каква степен истинската жертва е била психически унищожена.
Между полицията и съдилищата има много, много жертви, които се опитват да се възстановят зад решетките, а в това време виждат съдебни грешки в присъдите.
Проблемът в тези две професии е тежък - това е атрактивна кариера за патологични нарцисисти, които са привлечени от властта и униформата, зад която да се крият, и чрез която имат достъп до уязвими жертви, над които притежават огромна власт.
Често най-уязвимите жертви, децата, са оставени на нарцисистите чрез съдебни решения, които възлагат асиметрично попечителство на извършителите. Нерядко се издават ограничителни заповеди и т.н., наложени на здравия родител, а той често е единственият информиран и грижовен защитник, когото децата са били принудени да напуснат.
Благотворителни организации
За много жертви крайна спирка са благотворителните организации, създадени за защита на жертвите на насилие. Но дори Relate (“Хората за връзка”) очевидно нямат познания или опит с тези разстройства. Лично съм разговарял с техния главен изпълнителен директор Айдън Джоунс, който нямал представа за това и, още по-тревожно, не е искал да знае. Предложих да помогна - той отдавна спря да отговаря на имейлите ми.
Ще откриете също, че и The Samaritans не са в състояние да преценят ситуацията в случай на нарцистично насилие и да ви насочат към подходяща специализирана грижа.
Мъже-жертви
Мъжете жертви заслужават специално внимание, тъй като обществото още съвсем не е в състояние да ги защити от насилие. Съществуващите предразсъдъци определят жената като хранителка и мъжат като агресор, и вярват в необходимостта жената да бъде защитена - мъжете просто трябва да станат мъже. Жените са склонни да се грижат за социалния живот на двойката и говорят открито за проблемите си. Това осигурява на жените нарцисисти плодородна среда за дискредитиране на мъжете, а в това време големите момчета не плачат - от ранна възраст мъжете са принудени да задържат у себе си и да не показват навън проблемите си и следователно да крият истината, която иначе би била тяхното спасение. Полицията и съдилищата имат изградени предразсъдъци спрямо мъжете и изначално има стигма, която спира мъжа дори да потърси помощ. Не е изненадващо, че случаите на самоубийство при мъжете са три пъти повече от това при жените.
Крайният резултат
Много жертви не оцеляват - самоубиват се, вярвайки, че проблемът е бил и винаги е у тях и че няма надежда да престане тяхното потъване в безнадеждност и безмисленост. Това е абсолютна трагедия най-вече, защото съществуват начини за спасяване и изграждането на щастлив и изобилен живот е напълно възможно. Много оцелели намират начин да се отърват от насилието, да се излекуват и да започнат да го осмислят вече от разстояние.
Има хора, които съумяват да се спасят от нарцистичното насилие финансово и/или психически непокътнати, но дори и тогава е необходимо известно време, за да се възстановят.
Животът след нарцистично насилие никога не е същият - но промяната може да бъде вълнуваща и много удовлетворяваща за тези, които успеят да се спасят от него.
Текст: Стюарт Кук - Коуч и консултант нарцистични разстройства
Превод: Боряна Григорова
Снимка: Sammy-Williams-Pixabay
Comments