“Боряна, здравейте!
Много Ви благодаря за няколкото часа, прекарани с книгата Ви. От доста време не бях попадала на такава, която се изчита на един дъх.
Прочитайки я, се почувствах така, все едно, че Вие сте ми близка приятелка, с която съм споделила много и Вие сте го преразказали. Психологическите портрети на главните герои поразително съвпадат с моето положение. Нима е възможно?!? Толкова ли сме еднакви всички, които преминаваме през това? Минаваме ли по едно и също трасе? Толкова различни мъже (статус, образование, възпитание), а първичните им реакции са толкова еднакви! Има ли формула как се излиза от такава ситуация? За да излезнеш максимално „сух“ каква линия трябва да следваш? (може би ще е тема на следващата Ви книга).
Имам и още въпроси, но като я препрочета, сигурно ще изгладя някои.))))))
Р.Р. Интервю с Вас и книгата Ви ми попадна от женско издание, което чета през фейсбук. Книгата я търсих дълго – 2 МОЛ-а (Сердика и Скай сити), бензиностанции, малки книжарнички, сергии по спирки и не я намерих. В Сиела на СУ я нямаше, но поръчаха една бройка специално... Може би и други хора, като мен, имат нужда от Вашата „патерица“. Май разпространението не съответства!
Вече съм в групата на най-силно рекламиращите - „Една жена каза, че...“.))))) Ще следя, ако има и продължение, за начина на справяне с положението.
Пожелавам Ви и по-нататъшни дръзновения. Здраве за Вас и близките Ви хора. И още веднъж, ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!”
Диляна Панова-Швецова
Снимка: Andrew Serov, Pixabay
Hozzászólások