След като завърших моята част от представянето на книгата ми “Паяжината на психическия тормоз” на Алея на книгата преди няколко дни и оставих време за разговор във въпроси и отговори, един възрастен човек ми зададе 2 въпроса, които нямаха нищо общо с темата на книгата. Поне на пръв поглед. Единият беше: “Трябва ли човек да обича лекарствата си? Повече ли му помагат, ако ги обича?”. Вторият беше: “Човек, ако вярва в Бог, има ли по-голяма вероятност Бог да му помогне?” Поразсъждавах на глас, с уговорката, че това е личният ми анализ. Накрая господинът, явно удовлетворен, вероятно изненадан от отговорите ми, каза, че ми е много благодарен и ще ме почерпи кафе. Човек не може да обича лекарствата си всъщност, но може да им вярва и в това се съдържа огромна част от силата им. А относно вярата - била тя в Бог или в каквото и да е друго - тя е определяща за начина, по който преминаваме през живота. Нашите вярвания са конструкции на съзнанието ни и са нашите ограничения. Нашите вярвания са нашата реалност. Те не са Реалността. Това, в което вярваме и това, което вярваме за себе си и за света, представлява границите на възможностите ни, които сами си поставяме, за справяне с проблемите, с които се сблъскваме в живота си. Трябва да бъдем внимателни и грижовни към вярванията си. Ако вярванията ни са ограничаващи, съзнанието ни ще ни държи в техните ограничения. Колкото по-просторни, себезачитащи и лично отговорни са вярванията ни, толкова по-леко минаваме през проблемите си и се чувстваме удовлетворени, свободни и спокойни. Ако животът ви се струва мрачен, ако отношенията ви с хората ви създават неприятни усещания, ако вярвате, че трябва да се държите по начини, с които вътрешно не сте съгласни, ако вярвате, че трябва да правите неща, срещу които имате вътрешно съпротивление, променете вярванията си и светът у вас и около вас, ще се промени. Разликата между хората, които се чувстват щастливи и спокойни и онези, които се чувстват нещастни и напрегнати се крие в разликата във вярванията им (за себе си, за отношенията, за света, за задълженията, за обусловеностите, за задължителностите, за вината и прошката, за планирането и спонтанността, за контрола над хората и ситуациите или доверието и радостта от всяка опитност, и т.н.). Илюстрация: Stairs by MC Esher
Comments