1-ва част: ® Боряна Григорова 2-ра част (под линия): „Отговорът”, Алън и Бабара Пийз, OFFNEWS, 14.08.2017 Снимка: Jasy Hong-Pixabay Всички имаме повтарящи се поведения. Те са обусловени от редица фактори, основните от които са майка ни, баща ни, семейството като цяло, роднините, приятелите, учителите, религията, средата. Сборът от всички техни убеждения и правила, както и отношението, което са имали към нас, от възпитателния им подход, се наслагва в подсъзнанието ни и ни формира в процеса ни на порастване. Превръщаме тези убеждения в свои (по един недиректен начин, който обяснявам по-долу) и това ще бъде нашето сито, през която ще гледаме света. Приемането често не е буквално, защото детското съзнание интерпретира по негов начин всичко това и си създава ирационални заключения, които добиват за нас сила на ИСТИНАТА. 👉 Ако например имам родител с много високи изисквания към мен и ако неговият възпитателен подход е мачкащ (вероятно с цел да ме стимулира), изискващ и същевременно разочарован, ако не се впиша в изискванията му, то тогава си изграждам вярването, че “не мога да се справям”. В друга ситуация - че съм лош, че не заслужавам да бъда обичан, че не съм добра компания, че трябва да си заслужа вниманието чрез изпълняване на изисквания, и т.н. Ако от мъжете, които ме заобикалят, чувам/виждам, че жените не заслужават уважение, че са меркантилни, неверни, неспособни и т.н., това се запечатва у мен. Ако от жените, които ме заобикалят чувам/виждам/усещам, че мъжете имат такива и такива характеристики, това се запечатва у мен. Ако чувам/виждам/усещам, че близките ми не живеят в любов, това се запечатва у мен. Ако живея в среда на хора, които не са удовлетворени от живота, недоволни са от съдбата си, от нивото си в обществото, от емоционалния си свят, от връзките си, от професионалната си реализация, това се интегрира у мен.*** Елементите, които изграждат нашето сито, са всички тези постулати, които в повечето случаи несъзнателно, но доброволно сме приели в живота си. Това е нашата Истина, нашата гледна точка. През нея гледаме и приемаме света, през нея си позволяваме опитности. Но това не е ИСТИНАТА. Както чуждото сито, чуждата Истина, чуждата гледна точка, не са ИСТИНАТА. 👉 Ако в живота си имам проблем с някого, с нещо или с някаква ситуация, той е свързан с начина, по който възприемам света, с моето лично сито, иначе казано - с моята гледна точка. Мога да работя, за да променя своето сито, защото то ми пречи в общуванията, в себе реализацията, в личното ми щастие. То ми пречи да експериментирам, не допуска да си позволя “да бъда”. Ако това, което виждам, усещам или живея не ми допада, не означава, че то е лошо, а означава, че моето сито е лошо за мен.👈 “Ти не можеш да повярваш на нещо, което не си видял. Но ти няма да видиш нищо, в което не вярваш.” От милионите информации, които текат непрекъснато около нас, ние улавяме съвсем нищожна част. Улавяме само два вида сигнали: 1. Тези, което са важни за нас - това са нещата, в които сме вложили някаква емоция и някакъв разум (това представлява нашето сито, т.е. виждаме само нещата, които сме интергирали в ситото си). Ситото ни се поддържа от два компонента - емоции и разум, чрез ретикуларната формация (Ретикуларната формация е част от мозъка и е разположена по протежение на мозъчния ствол, междинния мозък и достига до гръбначния. В ретикуларната формация се намират структури, които имат висцерални и соматични функции (1)). 2. Тези, което са спешни - непосредствена опасност, които също достигат до осъзнаване от нас чрез ретикуларната формация.
👉 Как функционира ретикуларната формация Никога не съм виждала такова красиво и различно палто, до момента, в който сграбчва погледа ми на витрината на малко бутиче. Придърпва ме неустоимо и най-напред поисквам да го премеря. Оказва се, че е шито за мен. Цената му ме охлажда, но идеята, че е абсолютно единствено надделява... и го купувам. От този момент започвам да виждам хора с такова палто по улиците... Какъв е механизмът? От мига на покупката съм се ангажирала емоционално (пожелала съм го) и интелектуално (финансово) с него. Това нещо, досега незабележимо, което винаги е било наоколо, една от милионите информации, които минават покрай мен непрекъснато, в този момент става видимо за мен, поради личния ми ангажимент. В този момент започвам да го забелязвам всеки път, в който го срещна. И преди съм го срещала, но не съм го била интегрирала в личното си сито. Сега обаче, ретикуларната формация е получила сигнал и е приела, че това е важно за мен и в този момент започва да го отчита. Милионите други информации, които всъщност са и милиони възможности, продължават да изтичат наоколо ми. 👈 Така променяме възможностите си. Ако разширим ситото си към други възможности, тогава ще ги съзрем и ще ни станат достъпни. Поради ситото си, от милионите информации (възможности), които са на наше разположение, ние избираме само тези, които ни интересуват (подсъзнателен процес), а те са само тези, с които сме се заангажирали (емоционално и интелектуално) в даден миг от живота си, вследствие на подсъзнателна интерпретация. Информацията, която допускаме до мозъка се филтрира по този начин. И по този начин ограничаваме възможностите си. Ако само малко разширим ситото, ще допуснем нови възможности, които ще ни позволят да си разрешим опитността на живота, на любовта, на богатството, на каквото поискаме. Ако само малко разширим ситото, ще започнем да виждаме тези други възможности. Какво можем да направим, ако не сме удовлетворени от някои аспекти в живота си, ако не сме доволни от постиженията си, ако смятаме, че правим едни и същи грешки, че ни се случват повтарящи се ситуации, които не харесваме? Начинът да променим всичко това е да работим със себе си, за да променим ситото си, на променим “програмата” си. На първо време трябва да се отпуснем - от емоциите и мислите, които влагаме във всеки момент и всяка ситуация. Случва се нещо, предизвиква у нас неприятно усещане, чувство за аргесия и т.н. - спираме веднага! Дори не е необходимо да анализираме събитието. Достатъчно е да си кажем и да си повярваме, че това е просто нашата гледна точка. Виждаме и възприемаме света през нашето сито от убеждения и вярвания. Но нашето сито не е Истината. То е само нашата гледна точка. Ситото на всеки човек е неговата гледна точка. Когато се срещаме с някого, който се държи лошо с нас, вместо да се чувстваме обидени, агресирани, наранени, трябва да се замислим, че този човек също не е ИСТИНАТА, тя не съществува, това е само неговата гледна точка, неговото сито... И да се отпуснем. И да правим това всеки път, в който се почувстваме некомфортно с някого, с нещо. Отпускаме. И си казваме: “искам мир и спокойствие. Искам да имам спокойствие в сферата на любовта, на парите, на професионалната реализация, на емоционалния си живот, с децата ми”. Всичко, което се случва и което създаваме в живота си, е обусловено и подчинено на нашето сито. Голяма част от него се състои от погрешни вярвания, които имаме за себе си. 👉 Понеже родителят ми е подхождал със заплахи и наказания, аз-детето е трансформирало това и е интегрирало убеждението, че не заслужава нищо без много труд и съобразяване с чужди изисквания. Аз-голям, вярвам, че съм недостоен и неспособен. 👈 За да намерим вътрешен мир и спокойствие, трябва да изоставим гледните си точки и да се отпуснем. А когато достигнем до спокойствието у себе си, трябва да се запитаме какво искаме в живота. Това ще промени причините, поради които сме искали неща в живота си. Ще започнем да искаме неща в живота си, заради опитността от тях, е не поради предишните причини. Парите сами по себе си не носят опитност. Семейството, работата, която вършим, визията, която поддържаме за себе си - това са само външни неща на социума. Те добиват съдържание и смисъл, когато ги пожелаем истински заради възможността от опитности, която ще ни предоставят. Парите вече не са цел, а гледна точка. Но са начин да захраним житейски експерименти, действия. 👉 Ако променя гледната точка, от безработен човек, който търси работа, се превръщам в богатство от възможности за всеки, който предлага работа (а всъщност търси да назначи някого на еди коя си позиция). Т.е. не аз съм търсещият вече. Аз съм този, който предлага - талантите си, способностите си, времето си, енергията си. Когато се отърся от напрежението на ситото си и на общественото сито, ако спра да бъда този, който се опитва да доказва нещо и стана човека, който иска да прави, да опитва, да се развива, заради експериментирането, заради опитността, ми се отваря цял нов свят от възможности. 👈 Да успяваш = да бъдеш Да успяваш ≠ да правиш Не трябва да кроим планове и стратегии за изпълняването им, а просто да заложим на това “да бъдем”. Не да искаме някого, а да изпитваме любов. Ние сме подаръкът, защото имаме любов у себе си. За да бъдем отворени за възможностите, които животът предоставя, трябва да си позволим всичко. Ситото налага ограничения и не позволява да експериментираме отвъд тях. Какво искам да правя? -> отговаряш си и си го позволяваш Погледът на другите, какво ще кажат другите (всички други, включително и близките) е тяхната гледна точка. Освен това ние не познаваме истински гледната им точка, ситото им, и всъщност си я измисляме - наша гледна точка за тяхната гледна точка. Ние си измисляме какъв е погледът на другите спрямо нас. Щастливите хора ни дърпат нагоре. Ако искаме да изживеем любов - предлагаме любов. Ако искаме да изживеем друго - предлагаме другото. В живота важен и обогатяващ е експериментът “да бъдеш”, а не пътят към някаква цел. Така можем и трябва да се отърсим от всички вредни за нас опитности от периода на оформянето ни и от заключенията, които сме си направили от тях. Ще попитате: когато нещата са много по-очевидно травмиращи, като побой, изнасилване и т.н., защо хората, които са ги живели, не успяват или отказват да се отърват от тях, защо ги поддържат у себе си, подхранвайки дълбока омраза? Защото някъде дълбоко у себе си таят надеждата, че някой някога ще плати за страданието им. Но това няма да се случи. Аз, Боряна, всеки ден виждам всички възможности да бъда щастлива. Аз съм успех! Мозъкът няма свое мнение. Той изпълнява заповедите ни. _____________________________________________________________________ (1) Ретикуларната активираща система (РАС) Разположената в мозъчния ствол, РАС представлява група нервни влакна, по-известни под названието ретикуларна формация. РАС участва в различни важни функции на човешката биология, включително спането и ходенето, дишането, биенето на сърцето и поведенческата мотивация. РАС също така допринася за сексуалната възбуда, апетита и яденето, изхвърлянето на отпадъчните вещества от тялото, контрол на съзнанието и възможността вниманието да бъде насочено към определени въпроси. Травми, нанесени на РАС, могат да предизвикат кома и са свързани с няколко медицински състояния, включително нарколепсия. РАС функционира като мрежа от неврони и нервни влакна, които минават през мозъчния ствол. Тези неврони се свързват с различни части от мозъка. Системата има две части: възходяща РАС, която се свързва с части на ума, включително кортекса, таламуса и хипоталамуса, и низходяща РАС, която е свързана с малкия мозък и нервите, отговорни за зрението. Около средата на ХХ век физиолозите предполагат, че някои дълбоки структури в ума контролират будното състояние, бодростта и мотивацията. Учените откриват за пръв път съществуването на РАС през 1949 г., когато, в университета на Пиза, Х. У. Магун и Джузепе Моруци разглеждат невралните компоненти, които регулират механизмите на сън и будно състояние и публикуват откритията си в първи брой на научното периодично издание „Електроенцефалография и клинична невропсихология“. Тази ранна разработка в последствие води до откритието, че РАС представлява портал, през който почти цялата информация навлиза в мозъка (миризмите са единственото изключение: те влизат директно в емоционалната част на мозъка). РАС филтрира входящата информация и оказва влияние върху онова, което забелязваме, степента на възбуда и преценява коя информация да не получи достъп до мозъка. РАС е свързана с гръбначния мозък в основата му, откъдето приема информация, която се подава директно от възходящите сензорни пътища. Всяка нова информация или познание трябва да навлезе в мозъка през едно или повече от сетивата и се декодира от сетивните рецептори на тялото. Оттам информацията се предава по нервите към кожата или тялото към гръбначния стълб и нагоре през ретикуларната активираща система към онази част на мозъка, която приема данните от определено сетиво. РАС е командният и контролен център на ума РАС е мястото, където се срещат вашите мисли, чувства и външни влияния. Тя оказва динамични ефекти върху моторните центрове на ума и в дейността на мозъчната кора като фронталния лоб. Това е мрежа от нервни пътеки, които филтрират всички сензорни данни, които мозъкът получава от външния свят. Всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме или вкусваме, преминава през РАС. Казано с прости думи, РАС е ключът за включване на мозъка и е главният мозъчен център за мотивация. Как действа РАС Мозъкът обработва над четиристотин милиона бита информация всяка секунда, но едва две хиляди бита могат да бъдат обработени съзнателно. Останалите се обработват несъзнателно. С други думи 99.9999 процента от информацията, която ни се представя всеки ден, минава незабелязано. Това е единственият начин да се справим с ежедневния живот и милионите битове информация, които нахлуват в съзнанието ни и привличат вниманието. Ако трябва да се справим с цялата информация едновременно, няма да успеем и ще изгубим съзнание. Затова еволюцията ни е дала РАС – начинът, благодарение на който да филтрираме цялата информация и да извлечем единствено важното за нас във всеки момент. Функциите на РАС са като работата в офис, оценяване на входящата информация и приоритетно подреждане на въпросната информация под формата на съобщения, които изискват вниманието ни. Това е филтър между съзнанието и подсъзнанието, и са необходими инструкции от съзнанието, които да бъдат подадени към подсъзнанието. След това умът инструктира тялото, за да превърне физическата дейност в необходима, за да се съобрази с образа, който подава РАС. Системата преглежда средата за информационни модели, които отговарят на убежденията или познанията. След това свързва мислите и чувствата с познати модели от средата. Когато открие познатото, съзнанието получава сигнал. Вариации на РАС РАС съществува и в други примати. Шимпанзетата например имат деветдесет и девет процента от нашата ДНК и, също като хората, РАС на шимпанзето получава всички входящи сензорни данни. Тя преглежда и подрежда приоритетно въпросните данни в съответствие с вградените „програми“, по абсолютно същия начин, както при хората. Контролира основните функции на шимпанзето като пулс, сън, съзнание, храносмилане и функции на сърдечно-съдовата система. Онова, в което РАС на шимпанзето се различава от човешката е, че ние имаме по-високо развито усещане към самите нас. Ние сме тласкани напред от неутолима нужда да знаем кой, какво, защо, къде и кога. РАС на шимпанзето действа като примитивен компютър с основни програми, докато човешката РАС функционира като най-новата, най-динамична компютърна система. В мозъка на някои хора РАС не може винаги и ефективно да възбуди мозъчната кора, както би трябвало. Подобни хора имат трудности с научаването на нови неща, паметта им е слаба, самоконтролът е ограничен. Когато РАС е свръхстимулиран, поведението ни се отличава със свръхбдителност, сензорна хиперчувствителност, непрекъснато говорене, безпокойство и свръхдейност. При хората, диагностицирани с разстройства, свързани с нарушение на вниманието (РНВ и ХНРВ3), възходящата РАС не разполага с достатъчно химически норепинефрин, за да възбуди мозъчната кора. Норепинефринът е същият химикал, който се освобождава, когато сърдечната ни дейност се учести или дишането ни се ускори и т.н. Хора с РНВ и ХНРВ могат да вземат лекарства, които временно превръщат РАС в по-ефективна при използването на наличния норепинефрин. Това помага за концентрацията им, възприятията, за способността им да запомнят и подобрява уменията им да учат. Освен това РАС отговаря и за социалните контакти. При интровертите дейността вътре в РАС е по-активна, отколкото при екстровертите. Учените вярват, че РАС на интроверта се възбужда по-лесно, отколкото на екстроверта, защото интровертите често срещат трудности при разговорите си с други хора и в такива моменти мозъкът им показва силна реакция, много подобна на паника. РАС притежава джипиес и търсачка Вашият РАС откликва на името ви, на всичко, което застрашава съществуването ви, и на информацията, която трябва да опознаете незабавно. Ако например търсите компютърен файл, който сте сигурни, че е някъде на десктопа, РАС подава сигнал на мозъка да търси името на файла – например маршрут за пътуване зад граница – или ще се фокусира върху една дума в името на файла, за да ви помогне да го откриете. Функция на РАС е също и така нареченият Закон за привличането. „Марк Аврелий казва: „Човек се превръща в онова, над което мисли цял ден.“ Ако това е истина, аз щях да бъда жена.“ Стив Мартин Вашият РАС има вградена джипиес система. Когато имате джипиес, не се налага да познавате пътищата в даден град. Достатъчно е да решите къде искате да отидете. Вие вкарвате данните, а джипиесът ви насочва. Ако завиете в грешна посока, той ви връща на правилния път. Сателитният софтуер в джипиеса измисля как да стигнете до целта – и това е точно начинът, по който работи вашата РАС. С джипиес трябва да решите къде искате да отидете, не как да стигнете там. По съвсем същия начин, след като определите целта си, вашата РАС започва да вижда всичко, свързано с нея. Ако се отклоните от курса, тя намира нов маршрут. Ще ви разкажа повече по този въпрос по-късно. РАС наподобява ракета, която търси топлината на сърцето – влагате координатите къде искате да отиде, натискате копчето за изстрелване и тя пристига на желаното място. По пътя филтрира безполезната информация около вас и запазва единствено актуалната. Инструкциите може да бъдат: „Внимавай да чуеш името ми“, така че, ако вървите през многолюден мол или се намирате на летището и кажат името ви по високоговорителите, вие ще го чуете. РАС наподобява ракета, която търси топлината на сърцето. Как действа системата при вярата Учените са открили, че РАС контролира и системата на вярванията ни и ще набележи или подбере информация, която ги подкрепя. Това означава, че независимо в какво вярваме и какво мислим, нашата РАС ще обърне повече внимание на него или ще филтрира останалата информация, за да ни помогне да стигнем до онова, в което сме избрали да вярваме. Затова някои хора виждат възможности, докато други виждат трудности. Това е и причината някои да вярват в неща, които останалите от нас знаят, че не са истина. В китайския език думата „криза“ е съставена от два йероглифа – единият означава опасност, а другият възможност. Очевидно е, че онова, което изпитваме към дадено събитие е повлияно от онова, което мислим, че означава. С други думи, системата на убежденията и вярванията ще определи дали нашата РАС ще работи за нас или против нас. Ако вярваме, че можем да изкараме пари единствено като полагаме упорит труд, ще виждаме единствено информация, която потвърждава тази увереност и ще продължаваме да живеем живота си, убедени в това. Нашата РАС ще филтрира и отстрани всички възможности, които ни предлагат начини да изкараме повече пари, без да ни се налага да работим чак толкова упорито. Нашата РАС може да работи както за нас, така и против нас. Това изцяло зависи от онова, за което мислим. Ако искате вашата РАС да работи за вас, тогава трябва да я програмирате така, че да внимава за онова, което искате, не за онова, което не искате. Когато програмирате специфична идея или цел във вашата РАС, няма значение дали спите или сте будни, дали мислите за въпросната идея или не – РАС ще открие точно онова, което сте є казали да търси, също както търсачка в компютър. Тя ще отдели и запази съответната информация от милионите битове информация около вас, за да привлече вниманието ви, и ще изхвърли ненужната. Когато създадете ясна, фокусирана картина на онова, което искате, РАС включва на по-висока скорост и не спира, докато не я открие. „Отговорът”, Алън и Бабара Пийз, OFFNEWS, 14.08.2017 #щастливихора #отвъдличнитеограниченията
Comments