Попаднах на едни малки клипчета в youtube по така нашумялата тема за нарцисизма и токсичните връзки, със силно съмнителна стойност, в някакъв смисъл объркващи и дори вредни. Не искам да соча с пръст чии са, те всъщност не са единични подобни, пък и няма значение.
Това, на което искам да наблегна е, че целта (в смисъл на съзнателни думи и действия в определена посока) на хората с нарцистично разстройство или на хората със силни защитни нарцистични механизми не е да ни смажат, не е да счупят любовта. Така поднесена информацията всъщност е една твърде романтична представа за реалния проблем и това силно изкривява представата и отношението към самия проблем, откъдето и за справянето с него. В процеса на връзка с такъв човек наистина се случва това, но е резултат, а не цел.
Какво променя това осъзнаване?
(Защото вероятно се питате какво значение има, когато резултатът е един и същ - разбит на парченца потърпевш, с нулева себеоценка, с комплексно посттравматично стресово разстройство, твърдо убеден, че не струва, че няма да се справи, а понякога и че не си струва да продължава да живее…)
Най-напред променя същността на проблема. За да можем да се справим с един проблем, трябва да разберем същността му. Просто да избягаме от него и да охулим източника, ще ни спаси само от него конкретно, но не и от проблема по принцип.
Патологичният нарцисизъм е механизъм за оцеляване, който може да има най-различни проявления, но е съвсем прост в основата си. И целта му не е да съсипе някого, а е оцеляване.
В книгата ми е описан ясно и подробно. “Хищникът”, наречен така, за да е разбираемо взаимодействието му с “жертвата”, в действителност не е някакъв звяр, чиято цел е да съсипва човек след човек по пътя си.
Той изобщо не е самовлюбен, въпреки че в някои от проявленията може да изглежда така. Той не е уверен, не се харесва, не смята, че е стойностен или достоен изобщо, не смята, че става за обичане. Да, той се занимава основно или само със себе си - “моите ценности”, “моето мнение”, “моите правила” тъкмо защото е нищожен в собственото си вътрешно усещане за себе си. Крещейки ги, налагайки си, изисквайки ги, той истерично се опитва да поддържа някаква цялост и легитимност в представата за себе си. Затова има нужда да “притежава” човек, хора, да ги владее и управлява - за да си създава поне моментни усещания, че “струва”.
Само че, на фона на тази бездна вътре, която го завлича непрестанно към “празното”, насилникът няма как да се отпусне и да се задоволи от доброто отношение, грижа и валидация на другия, защото несъзнавано усеща, че не са адекватни спрямо личното му себеусещане.
Всъщност цялото общуване с такъв човек представлява следната патологична картина: насилникът проектира бездната и неприемането на себе си върху потърпевшия и наказва проекцията. Той не наказва вас, а наказва онова, което проектира върху вас. За нещастие потърпевшият е станал носител на тази проекция. Без тази борба, буквално на живот и смърт при това личностно разстройство, този човек не може да оцелее психически.
И всъщност важният въпрос в тези връзки е:
Защо аз съм в такава връзка и защо след като ми е станало ясно каква е тя, не мога да я прекъсна?
И, ако това, което знам е, че този човек е имал за цел да ме счупи и да унищожи любовта, нямам много големи шансове да се изправя на крака, да се погледна в огледалото, да се погрижа за себе си и със смели крачки да продължа по своя път напред. И да не се появява повече този симптом (токсична връзка) в живота ми.
Няма много голям смисъл в това да бъдем учени какви са червените флагове. Не, че е вредно, но е почти безполезно. Всеки ден консултирам хора, които знаят и са знаели какви са те, но въпреки това са влезли в паяжината. Защо? Защото причината да влезем в такава връзка е у самите нас, а не у насилника. И тя е свързана съвсем директно с нашата себеоценка, с връзката ни с родителите, с начина, по който те са упражнявали ролята си на родители. Това е темата, по която трябва да помислим, да си зададем правилните въпроси, да намерим освобождаващите отговори. И когато като общество, като родители, като възпитание, като образование, се погрижим за това, този проблем ще отшуми от само себе си. Насилническите връзки ще намалеят, защото ще създаваме все по-малко бъдещи жертви и насилници.
Боряна Григорова, терапевт
Снимка: freepik
Comentarii