”Надбягване
Когато хрътка и човек се надбягват, хрътката печели. Хрътката е надарена със същите мускулни дадености спрямо теглото си, с каквито е и човекът. Т.е. логично, двамата би трябвало да тичат с еднаква скорост. А в действителност хрътката винаги е по-бърза. Причината е, че когато човек тича, се стреми към целта (финала). Тича с ясно определена цел. А хрътката тича заради самото тичане. Поставяйки си непрекъснато цели за постигане и занимавайки се с това да мисли дали те са добри или лоши, човек изразходва невероятно много енергия.
Не трябва да мислим за целта за достигане, а само за напредването си. Трябва да вървим напред и при нужда да корегираме траекторията, в зависимост от нещата, които ни се случват. По този начин, с желанието просто да вървим напред, постигаме или удвояваме целите си, без дори да забележим.”
Бернар Вербер - “Енциклопедията на относителното и на абсолютното познание”
Снимка: Popovicmjeljica-Pixabay
Комментарии