"Не се страхувай! Не се страхувай, че не виждаш как ще стане “след това”. Няма как да видиш, защото още не си приел “това”. А от начина, по който го приемеш, ще зависи какво ще има след него. Не виждаш продължение, защото си се ограничил в познатото, а неговите категории няма да работят отвъд. Няма как да си представиш “после”, защото се опитваш да нагласиш сегашните си парапети към него. А точно това е идеята - че те вече няма да са валидни. Не, не следва пропаст. Пропастта е само невъзможността ти да припокриеш известното с неизвестното. Но в този промеждутък са най-живият живот и най-големите шансове. Изчисти без да мислиш за след това. А когато го направиш, просто кажи какво искаш. Кажи “искам любов”. Кажи “искам сигурност”. Кажи “искам духовност”. Кажи “искам пари”. И ги получи. Не е твоя грижа да измислиш точно как. Когато се опитваш да измисляш как, често приемаш подобия на желанията си за желанията си и прецакваш идеята.
Стъпалата се изкачват едно по едно. И на всяко повдигане на крак, се мисли само за следващото.
Не плачеш и не страдаш за това, което си отива и в което не си добре. Плачеш от страх. Колкото повече се страхуваш от някакви неща, толкова повече ще затъваш в тях. Не се страхувай. Просто си вярвай и вярвай в замисъла."
Текст и снимка: Боряна Григорова, психотерапевт
Comments