“Огромният процент от на пръв поглед неразрешими човешки конфликти са проблеми на междуличностните взаимоотношения. Сигурен съм, че мнозина от вас не могат да се разбират със своите брачни партньори, родители или деца, независимо от силното желание да го сторят. Вероятно ще се съгласите и с още един факт - колкото по-дълго време живеете с хора, с които не се разбирате, толкова по-трудно става поддържането на добри взаимоотношения с тях.
Помислете малко. Когато сте се женили, вие с положителност сте били щастливи. А сега какви сте? Нещастни или разведени? Има ли някой член на семейството ви, с когото сте престанали да разговаряте? Дали децата ви са толкова щастливи в гимназията, колкото са били в началното училище? Все още ли намирате радост в работата, с която се занимавате?
В случай че отговорите отрицателно на един или повече от тези въпроси, вие с положителност се намирате в състояние на „опит за контрол над другите". Ето най-честите форми на тази ситуация:
1. Искате да накарате някой да извърши нещо, което той отказва да направи. Обикновено притискате въпросния индивид - директно или по заобиколен начин, за да го принудите да се подчини на волята ви.
2. Някой друг се опитва да ви принуди да направите нещо, което вие не желаете.
3. Вие и някой друг едновременно се опитвате да се принудите да извършите заедно нещо, което и двамата не желаете.
4. Вие сам се опитвате да си наложите нещо, което не желаете да направите и което ви се струва болезнено, дори невъзможно.
При първите три варианта очевидно става въпрос за три аспекта на един и същ тип ситуация. Четвъртият е малко по-различен, но и при него ситуацията е същата. Например - вие се опитвате да откажете цигарите, или да се задържите на дадено работно място, което ненавиждате, или да отслабнете, макар че мразите диетите, или да обичате някого, когото вече дори не харесвате.
В първите три варианта вие може би сте съпруга, която се оплаква на половинката си и настоява за повече помощ при възпитанието на децата. Можете да бъдете и съпруг, който обвинява половинката си, че от работа не му обръща внимание. Третата възможност е да се оплаквате един от друг, изпитвайки взаимна неприязън. Вие може би сте родител или учител, който непрекъснато изисква от детето по-добър успех в училище. Или пък началник, който принуждава своя подчинен да свърши някаква работа, която според неговия служител е напълно излишна. Докато вярваме, че можем и дори трябва да упражняваме и налагаме контрол над околните, или обратното - че те могат и дори трябва да упражняват и налагат контрол над нас, душевното нещастие като последица от тези ситуации е абсолютно неизбежно. Споменатите по-горе варианти са стари колкото света, а съпротивата срещу принудата е причина човешките междуличностни взаимоотношения да тъпчат на едно място в продължение на столетия.
Едно от най-загадъчните изключения от тази широко разпространена употреба на психическата нагласа и психологическата практика за външен контрол е това, че ние много рядко постъпваме по този начин в общуването с най-добрите си приятели - с хората, с които сме останали близки независимо от изпитанията на годините. В междуличностните си връзки с тях ние използваме теорията на избора, макар че малцина от нас го осъзнават. Независимо дали сме запознати с идеите на тази теория, ние повече или по-малко си даваме сметка, че отношението към добрите ни приятели е доста по-различно от това, което имаме към брачните си партньори, децата, учениците или служителите си.
Без никаква трудност и съмнение осъзнаваме, че за нас добрите ни приятели са източник на дългосрочно щастие. И че ако ги принуждаваме да правят нещо, което не желаят, те вероятно ще си отидат от живота ни. Ето защо не го и правим, защото разбираме, че можем да ги изгубим, а с тях да изгубим и своето щастие. Мисля, че тук се крие и дефиницията на понятието добър приятел - човек, при взаимоотношенията си с когото никога не използваме принудата и външния контрол, въпреки че не се колебаем да си служим с тях спрямо всички останали хора край себе си. А оттук следва, че ако прилагаме теорията на избора по отношение на всички хора в живота си, то без съмнение ще имаме купища добри приятели и ще бъдем много, много щастливи.
Но е възможна намесата и на още един фактор - чувството за собственост. Мнозина от нас са дълбоко убедени, че ние притежаваме или трябва да притежаваме своите съпрузи, деца, ученици и служители. Аз имам правото да контролирам жена си и децата си защото те са мои. Това е моята класна стая и следователно когато са в нея, учениците трябва да вършат това, което им нареждам аз. Тъй като съм собственик на тази фирма, в която ти си служител, значи притежавам и теб. Затова върши каквото ти казвам или си търси друга работа. Всичко това са примери за силното влияние на чувството за собственост върху междуличностните ни връзки. Когато живеем с убеждението, че притежаваме хората, ние без колебание ги принуждаваме да вършат това, което искаме. С приятелите си обаче се държим по-различно - приемаме, че тях не ги притежаваме, а и те не ни притежават нас. Лишената от собственически амбиции загриженост може би е още една дефиниция на приятелството.
Напълно на подсъзнателно ниво, без реално да мислим за собственост (или по-скоро за притежание), повечето от нас разделят света на две групи. В първата влизат хората, които при-тежаваме или се стремим да притежаваме - любими, брачни партньори, деца, ученици и подчинени (служители). Втората група - хората, които нито притежаваме, нито се стремим да притежаваме - обикновено е далеч по-голяма и се състои от три подгрупи: в първата са добрите ни приятели; във втората са тези, които имат влияние над нас, например шефовете; а в третата е огромната тълпа от непознати.
Добър начин за усвояване на теорията на избора е да се вгледате в отношението си към хората от третата група - добрите ви приятели, началниците ви и повечето непознати, - като го сравните с държанието си към вашите близки и роднини. Е, много добре знаете защо не бива да притискате своя шеф или добрия си приятел. Имате достатъчно разум да не го правите, а още по-малко пък да се държите по този начин с непознати, които могат да реагират бурно, да ви набият и дори да ви убият.
Защо всъщност не можем да си живеем спокойно, оставяйки и другите да живеят? Защо не използваме златното правило, което всички в един глас славословим? Защо продължаваме да притискаме или да изнудваме емоционално другите да вършат онова, което не искат, въпреки скромните успехи на това съмнително начинание?”
“Теория на избора”, Уилям Гласър
Снимка: Brigitte Ferauge, Pixabay
Comments