Междуличностните връзки могат да ни възвисяват, но могат и да ни рушат, да ни “счупят”. Затова е много важно да се научим да се предпазваме.
Кой дава право на патологичния нарцисист да ни контролира? Отговорът на този въпрос е: никой. Той сам си дава това право. Не бива да обвиняваме себе си за това!
Характеристики на патологичния нарцисист:
- антагонистичен (противоречив) характер,
- нужда от контрол над другите,
- усещане за величие,
- липса на емпатия,
- използване на другите чрез манипулация.
Ето 5 фактора, чрез които влизаме в капана на патологичния нарцисист.
1. Допускането на другия до целия ни емоционален свят, споделянето на всички емоции с него.
Не сме научени да се справяме с такъв проблем. Научени ли сме, като малки, да разграничаваме своите емоции от тези на другите? Научили ли са ни да имаме съзнание за себе си и за другия? В пубертета трябва да се обърне сериозно внимание на емоциите, да се говори за тях, да се научи детето да ги разпознава, за да развие емоционалната си интелигентност. Тя ще го спаси в живота от насилия над личността му.
Нарцисистът е емоционален хищник. Ако човек не е в контакт с емоциите си и не е развил емоционалната си интелигентност, лесно става жертва на този тип хищник. Когато не сме научени на това, вместо да се съсредоточим върху своите емоции и усещания, върху това, което е приемливо или не за нас, ние мислим, че можем да променим нарцисиста и неприемливите му за нас “емоции”. Това е огромна грешка.
=> Няма никакъв смисъл да му казваме неща като: “Защо се отнасяш лошо с мен?”, “Това, което ми причиняваш, ме наранява.” Опитваме се да му покажем, да му кажем, че ни наранява, че ни унижава, но у него няма емоционална емпатия и съответно това не го вълнува по нормалния начин. Понякога може да използва когнитивна емпатия, но за да ни манипулира. Той разбира какво причинява, какво мислим и какво чувстваме, знае, че ни наранява, така че няма никакъв смисъл да му го казваме. Той няма състрадателност и не променя поведението си. А освен това, чуждото страдание му носи увереност и захранва насилието.
2. Интериоризиране на негативните потоци, идващи от страна на нарцисиста, което предизвиква токсичен срам у нас. Иначе казано - преглъщане.
Постоянният поток на обвинения, на отхвърляне, на осъждане, на неудовлетвореност и нестабилност и това, че не съумяваме да отговорим и да се предпазим от тях, може да събуди старите ни демони, старателно скрити и от нас самите. Това също произтича от неспособността ни да управляваме емоциите си. Понеже не сме научени да усещаме и да опознаем лошите си страни и да ги приемем, те се превръщат в капан за нас. Когато се оправдаваме и обясняваме, губим равновесието и ориентацията си, изместваме фокуса от себе си и търсим утвърждение от другия. Това срива защитния ни психически имунитет и ставаме уязвими за поредната манипулация.
Със замъглен от емоции разум, не можем да реагираме адекватно. Когато емоционалната част от мозъка е пренаситена, когнитивната му част (тази, която анализира, разсъждава, поставя нещата в контекста им и умее да се разграничава от случващото се), започва да функционира забавено. Задвижва се следната схема за реагиране: борба, бягство или ступор, сякаш сме в мигновена опасност. И това проваля способността на мозъка да реагира адекватно. Опасността в повечето случаи не е реална, а е усещане.
=> Трябва да се научим да преценяваме ситуацията в нейната цялост, т.е. да се разграничаваме от нея. Да поставяме граници, да бъдем твърди и недосегаеми. Когато се научим да разграничаваме себе си от реакцията на ПН, спираме да приемаме лично и да интериоризираме негативните му проекции и неуважение.
Трябва да изградим нещо като щит, зад който да наблюдаваме случващото се като на екран, извън себе си. Да излезем от филма и да станем наблюдатели.
3. Липса или незряло изградено себеуважение и обич към себе си.
В началото на всяка връзка с ПН, той ни е карал да се чувстваме специални. Правят го не защото ние сме им важни, а за да ни манипулират. Когато се чувстваме специални, сме по-малко бдителни, отпускаме се и се отваряме. Искаме това да продължи. Голямата жажда за любов помага за подчиняване тъкмо по този начин. Всички имаме нужда да бъдем забелязани, да бъдем обичани и оценени. Изпаднали в този своеобразен транс, губим реалната си преценка.
=> Трябва да внимаваме с прекаляването! Обичта и уважението към себе си са лекарството против токсичните хора.
4. Прекомерна нужда от външна оценка.
Може би произлизаме от семейна среда, в която сме научили, че любовта и уважението трябва да се заслужат чрез доброта, мекота, послушание? Може би сме били толкова много упреквани, че сме повярвали в това? Трябвало е да бъдем уважителни, без това да е било непременно двупосочно? Трябвало е да внимаваме за всяка своя дума и действие, за да не си навлечем нечий яд? Т.е. сме се научили, че е нормално да сме в подчинение и да се огъваме пред нечии желания, за да получаваме любов, внимание и зачитане. Тези убеждения създават нужда, неутолима жажда от положително внимание, за което сме готови да жертваме себе си. Да спасим другия, пренебрегвайки последствията за нас или смалявайки ги.
=> Трябва да се вгледаме в емоционалните си рани, не с цел да си правим психоанализа, а просто, за да осъзнаем погрешните си убеждения, идващи от тези погрешни твърдения от детството ни. Това ще ни помогне да променим поведението си. Не е лесно, но е съвсем възможно.
5. Нестабилност на личните граници и липса на качествен пример.
Толерантни сме към някои алармиращи знаци, които забелязваме в началото на връзката. Но, ако някой ни манипулира веднъж, какво би му попречило да ни манипулира отново? Ако в началото на връзката допускаме нещо, с което не сме съгласни, човекът отсреща мисли, че нямаме граници. Нарцисистът ни доближава като хищник и непрестанно проверява докъде може да стигне.
Няма смисъл да се самообвиняваме, защото не можем да променим миналото.
=> Но можем да се научим да изграждаме и да пазим границите си и да не допускаме неща, които ги прекрачват.
След такава връзка, някои хора могат да ни обвиняват, че не сме достатъчно гъвкави и толерантни в отношенията. Но те нямат нашето познание по темата. Другите и ние (Аз) нямаме еднаква история, опитност, стойностен свят. Не, не сме параноици, просто сме обективни и предпазливи.
Когато излезем от връзка с патологичен нарцисист има неща, които вече не можем да приемаме и толерантността ни е нулева. Ако имаме колебания и съмнения относно някакви чужди поведения, няма смисъл да си задаваме много пъти въпроси, оглеждайки нещата от всички страни. Който не е съгласен с нулевата ни толерантност е свободен да си тръгне.
Ако партньорът ни има зависимости, напълно погрешно и безполезно е да подхранваме мисли, че ще успеем да го излекуваме и да го спасим. Това е съвсем отделна тема, но понякога може да присъства във връзката с ПН.
Текст: Боряна Григорова
Снимка: Robert Pastryk, Pixabay
Comments