“Г-жо Григорова,
пиша Ви, защото току що прочетох книгата "Паяжината на психическия тормоз" и бързам да изкажа впечатленията си. Надявам се, че няма да прозвучи като анализ на литературен критик или на ваш колега психотерапевт. Приемете едно скромно и искрено мнение от непознат човек, който е харесал книгата. Аз съм впечатлена и възхитена от писателската Ви дарба, от умението да подредите написаното така, че да съчетаете по особено добър начин научното с прозаично- житейското, теоретично- общото с личното, конкретиката с обобщенията и посланията. Не мога да разпозная категорията на жанра и не ми е толкова важно. За мен е важен факта, че тази книга притежава мощен енергиен заряд и че въздейства. Всичко въздейства, и съдържанието и прекрасният изказ (хем научен, хем оригинален, хем изключително точен и достъпен) и структурата и динамиката на историята, да не говорим за финалните пасажи...Въздейства на ума, на емоциите, на сетивата, толкова силно, че можеш да си представиш образи и картини като във филм.
Благодаря за удоволствието да се докосна до вашата личност!
Радвам се, че бях готова за срещата си с тази книга. Може би защото преди това бях чела "Хора на лъжата" на Морган Скот Пек. Радвам се, че българка успява да пише по темата за "злото" в широк смисъл също толкова задълбочено, достъпно и ясно като известния автор.
Поздравления!
Приемете моите уверения за успеха на книгата.Тя не просто ще сбъдне желанието Ви да помогне на един човек, резултатите ще надскочат очакванията Ви. Добротата и желанието да дарявате и помагате, смелостта Ви да споделите личната си история, ще бъдат възнаградени и ще получите заслужено удовлетворение от свършената работа и от раздаването...
Неда Антонова сравнява книгата с шведска маса, и всеки си взема каквото му се яде и от каквото има нужда душата му. Тази маса беше отрупана, преядох, явно душата ми дълго е била подложена на диета .
Спечелихте си фен в мое лице - жена на близо 63г., пенсиониран психиатър от гр.Добрич.
Към момента не практикувам, почивам си активно. С най- голяма радост, обаче, ще свърша малко полезна работа- ще препоръчам книгата на дъщерите си, на приятелките си, на бивши пациентки, а съпругът ми ще слуша ежедневно цитати от книгата, защото четенето не му е хоби, но проявява интерес и усет към важните теми.
Още веднъж благодарности с пожелание (напълно реално и възможно) за игрален филм.
С уважение: Миланка Христова”
––––––––––––––––––––
“Уважаема Боряна,
благодаря за отговора на писмото ми, както и за предоставената възможност за непринуден контакт, (но респектът към твореца си остава .
Запознанството ни е много ценно за мен, приемам го като символично присъединяване към общността на борещите се със злото. В този смисъл ще се радвам моят отзив за книгата да бъде публикуван и да помогне за разпространението й. Надявам се, че хората, които ме познават ще се доверят на преценката ми и ще прочетат книгата, която ако не лекува, то със сигурност просвещава и помага за
"проглеждането" и "завръщането към реалността".
Поздрави: Миланка”
Commentaires