Един патологичен нарцисист в живота е достатъчен. Но втори защо? Какво не разбрахме?

Трудно е да се схематизира нарцисизмът, защото става дума за патология.

Сложно е, защото не е очевидно. Патологичният нарцисист (мъж или жена) е манипулативна личност и това, което ни показва, никога не е той, а някоя от маските му.

Когато се запознавате е очарователен и „изключително очарован“ от вас. Буквално ви залива с това, от което най-много се нуждаете: любов и благодарност. Бързо открива емоционалната ви рана (за вас тя не е осъзната, т.е. не знаете нито, че я имате, нито каква е) и нахлува в нея. Чрез нея ви съблазнява и завладява. Усещате, че мечтата ви се сбъдва (дори и да не е била осъзнато мечтана). Сигурни сте, че сте срещнали правилния човек и заедно участвате в най-романтичния сценарий, който освен това изглежда напълно реален.

Малко по-късно, когато вече сте добре прихванати в мрежата му и той няма какво повече да завладява, започват психическите лашкания с огромна амплитуда. Монолозите, гневът, разочарованията, подценяването, изолирането от средата ви, топло-студено, мачкане, изправяне, мачкане, изправяне, мачкане, мачкане, мачкане... Съзнанието ви все повече се обърква и губи реалната си преценка. Тогава евентуално може да се появи леко безразличие, едва забележимото игнориране. Ролите се сменят. Сега вече вие започвате да търсите любовта и уважението му, неговото внимание и неговото одобрение. Бихте направили всичко, за да върнете човека от началото. Онзи, който ви е накарал да се чувстване обичани и уникални. Самохипнотизирате се, че го обичате, че е добър човек, но нещастен, че можете и трябва, трябва, трябва да му помогнете. Докато бълбукате, потъвайки в блатото...

Вие сте станали зависими, защото сте запратени в скритата ви сенчеста страна на “подчинен”, “емоционално зависим” и “човек, който е убеден, че не струва нищо”. А той, палачът, е и човекът, който понякога, само когато му е необходимо, ви казва, че струвате все пак нещо.

Въртите се в тези ваши тъмни и непознати “подземия” като хамстер в колело и патологичният ви нарцисист се забавлява от това. Радва се на могъществото си, а всъщност точно като вас вече (и дори още повече) има зееща нарцистична пукнатина и огромна липса на самочувствие. Чувства се поне толкова безпомощен колкото и вие, затова има нужда да ви мачка и унижава, като ви контролира и ви притежава. Дори когато се измори от тази “игра”, няма да се отдръпне. Той се нуждае от вашите липси. От вашите емоции. От вашето страдание. Те го подхранват и му дават усещане за съществуване.

Когато осъзнаете това, изборът е ваш: или да останете в това подчинение и зависимост, или да излезете от него. А изход има - просто трябва да се пресегнете и да отворите вратата. Волята да излезете от тази връзка ще ви освободи почти мигновено и от ролята, която сте били принудени да играете, а именно тази на „безпомощната жертва“.

Никога повече не влизайте в такава връзка. Един патологичен нарцисист в живота служи, за да откриете и опознаете тъмните си, подчинени и зависими страни. А после и да разберете по какъв начин се е получило счупването у вас, което ви е вкарало в мрежата му, и да го излекувате. Можете дори да му благодарите за това себепознание. Защото себепознанието включва всичко - и хубавите (силните) и лошите (слабите) ни страни. Опитностите трябва да ни служат, за да се учим от тях. Би трябвало да ни помагат да се разкрием пред себе си, да се приемем с всичките ни грешки, рани, слабости, тревоги и страхове, за да се научим най-накрая да се обичаме безусловно.

Един патологичен нарцисист в живота е достатъчен. Но втори защо? Какво не разбрахме?

Текст: Боряна Григорова

Снимка: © Gerd-Altmann-Pixabay