“Човек повече страда за нещо, когато много го иска, но не успява да го материализира в живота си. Периодът докато реши да си изживее “траура” е лепкав и придърпва към дъното като мочурище. Този период се нарича надежда. Която умирала последна. След като и тя умре обаче, когато приемеш, че безвъзвратно няма да имаш мечтания родител, или дете или няма да имаш каквото и да си бил искал толкова много... след като минеш през раздялата с надеждата, намираш мир и тишина. Намираш и сила и смисъл да продължиш.”
Боряна Григорова
Снимка: Martin Winkler-Pixabay
Comments