“Когато човек е задоволил основните си материални нужди, когато е преминал през периода на свръх консумиране – защото може, защото иска още и повече, защото му е ново усещането за неограничените възможности, защото е имал липси и никой не е можел да го научи, че липсите всъщност не са материални, защото малцина са го били разбрали от собствения си опит – би могъл да се изкачи по-нависочко в отношението си към света, хората, живота. Защото идва един момент, в който на човек му стига. Просто му стига. Дори и със екстри. Не е въпрос, че са малки или големи мечтите, поради зависимостта им от парите, въпросът е в усещането и удовлетвореността. Винаги може повече – примери наоколо много. Каква е границата ни на достатъчност? И какво идва след нея?
Идва хубавото на живота – радостта, която не е ответ на притежание, грижата, емпатията, отдаването, посвещаването... за всеки е различно, но все неща, намиращи се в квадранта над нулата.
А в обществото? В обществото, както и на индивидуално ниво, се случват много неща. Просто трябва да бъдат забелязани. Тази сутрин изгледах няколко филмчета, с които фирмата ми участва в разни конкурси за HR кампании на доста големи и проспериращи фирми. В поне 3 от тях сме осигурили кампанията по преместването на централата или на някой филиал на нов адрес. Знаех го, защото съм работила по всичко това, но не го бях видяла в глобалността му. В реалността – това са огромни бюджети, за да се подготвят хората, че ще бъдат преместени на 500 метра от досегашното си работно място. Че ще им е ново, чисто, красиво, топ-технологично, че един петък ще си тръгнат оттук и в понеделника ще отидат там, където ще ги посрещнат, всеки един персонално, нищо, че са 900 човека, че всеки ще получи поименна торбичка с план на етажите на новата сграда, с всички необходими обяснения, телефонни номера, на които да се обаждат, ако имат въпроси/проблеми... Но понеже може и повече от това – ще има игри, закуски и т.н. само въображението е граница. А в една от компаниите беше организирано посещение на строежа, водено от главния архитект (известно име). Защо ли, щом като вече си е спечелил конкурса и ще си прибере парите? И защо изобщо компаниите « пръскат » пари, за да убеждават, че хубавото, което правят, е хубаво, при положение, че се вижда от само себе си?
Защото има много пространства извън и над това. Предстоят ни. Вратата към тях се отваря, когато усетим, че живеем в достатъчност.”
Боряна Григорова, 23.10.2017
Снимка: Silviarita-Pixaba
Comments