“Освен всички външни гласове, които чуваме - от приятели, познати, роднини, медии, ах, тези медии!, в главите ни непрекъснато се водят вътрешни разговори, понякога цели многоролеви пиеси. Всяка от тези роли представлява една наша изконна нужда.
За да сме в мир със себе си и в равновесие със света и вселената, е добре да се научим да не отдаваме на някои от гласовете, които спорят в главите ни, повече внимание и грижа за сметка на другите.
Първо трябва да осъзнаем, че те не са нас, а всеки е само малка част от нас. Ако не успяваме да ги умълчим, а това се учи, то поне не трябва да се идентифицираме с нито един изцяло, защото така загърбваме всички останали свои нужди, които се изявяват по-деликатно. Ако заложим на гласа, който ни вменява страх, този, който иска сигурност, ще загърбим онзи, който иска свобода. И обратното. Говоря за здравословната доза страх, която е полезна, защото ни пази от РЕАЛНИ опасности и ни възпира да извършваме застрашаващи живота ни действия. Здравословното свободолюбие пък е това, което ни прави търсещи, учещи се, опитващи, хвъркати, смели и развиващи се хора.
Винаги трябва да търсим отвъд тези кречетала в мозъците си къде всъщност сме ние като цялостна единица и какво здравословно поведение ще бъде уместно да имаме, така че да не пренебрегнем нито една от нуждите, които се заявяват чрез тези гласове.
Всяка наша нужда - от сигурност, от споделеност, от заедност, от правдивост, от ответност... са легитимни и могат да имат здравословни рамки на задоволяване, в които, ако се вместим, достигаме така търсения и мечтан мир със себе си. Ако обаче привилегироваме една от тях, ставаме истерични защитници на крайна позиция, каквато и да е тя, и трупаме гняв, изолация, разочарования и конфликти - вътрешни и с другите. Никой не е прав по принцип, всеки е прав за себе си. Който се опитва да налага своята правота другиму, не само, че потъпква границите му, но всъщност не оставя никакво място за другия при/у себе си.
Личното благополучие е основата, която ни позволява да правим добро на другите. Всеки от нас може да бъде полезен, ако първо и най-вече е полезен на себе си. Имаме само себе си през целия си живот, всички други връзки в един момент приключват. Съхранението на собствената личност е единствената задача, която имаме в този живот, защото чрез нея сме щастливи или нещастни, общуваме, обичаме, даваме и получаваме, чрез нея взаимодействаме с всичко.
И това не означава да бъдем перфектни. Значи просто да бъдем уравновесени, осъзнати, автентични, иначе казано достатъчно добри - хора, родители, любими, приятели, служители и т.н.”
Боряна Григорова
Comments