Вероятно на всички ни се е случвало да влезем в ролята на жертва, за да постигнем някаква цел. Но превръщането на виктимизацията в навик като пасивна стратегия е капан.
Когато човек поеме ролята на жертва, тъй като не може да се справи със ситуацията, която го безпокои или защото не разбира злото, което го засяга, той цели едно от двете неща:
• Да спре агресията - жертвата се показва победена, но в положение на по-лоши условия (чрез подчиняване).
• Да предизвика обща съпричастност, защото „ранен“ човек, емоционално погледнато, събужда съчуствие и солидарност около себе си.
Влизането в роля на жертва винаги е контрапродуктивно, защото идва момент, когато другите спират да вярват на историята и да й обръщат внимание. Също така, когато позицията на жертвата стане хронична, се изгражда убеждението, че човекът не е в състояние да реши проблемите си или да се справи с насилника.
Какво убеждение има човек, който влиза в ролята на жертва?
Той смята, че страда както никой друг досега на този свят и че проблемите му са по-сериозни и по-спешни от тези на другите.
• Иска да привлече вниманието. Вместо да потърси ефективна помощ или основателна съпричастност, жертвата се стреми да предизвика съжаление у другите и по този начин да покаже, че не може да реши проблемите сам. Влизането в ролята на жертва може да е било подсилено в детството, ако детето е свръх защитено от възрастните и по този начин израства с убеждението, че няма вътрешните ресурси, за да реагира на ситуации, които му вредят.
(*бел. на преводача - прекомерно търсене на внимание може бъде и сигнал за недостатъчно грижовно внимание или усещане за незачитане в детството).
• Не поема отговорност. Тази точка има много общо с предишната, тъй като жертвата съзнателно избира ролята си, когато се изправи през конфликт. Като жертва обективно избягва справянето с проблемите и предпочита да остане в точно тази роля.
• Обвинява другите за своите нещастия. Човекът-жертва не може да възприема обективно конфликтните ситуации, защото вярва, че целият свят е срещу него, че никой не мисли като него, никой не е в състояние да се постави на негово място, а в действителност той самият изкривява реалността в своя “полза”, за да се настани удобно в ролята на жертва.
• Оплаква се постоянно. Това е любимото му занимание, защото по този начин оправдава ролята си на жертва. Преувеличава това, което го боли или притеснява, опитва се да изглежда така, сякаш е направил всичко, което може, за да се справи. Дълбоко в себе си обаче смята, че няма сили и не полага усилия да промени отношението си към това, което не харесва.
Защо динамиката на виктимизацията е капан?
Виктимизирайки се, жертвата подсилва ниското си самочувствие и несигурност, а правейки това, после й е по-лесно да се заявява чрез „Аз съм нещастен“ или „никой не ме разбира“. Така че, дори да постигне нещо добро със собствените си усилия или ако в живота й се случи нещо важно и положително, тя няма да го оцени, защото се самосаботира чрез убеждения от типа на: „Аз съм провал по принцип и със сигурно ще се случи нещо лошо след това.“.
Как да излезем от порочния кръг на виктимизацията?
Който е играл ролята на жертва в продължение на много години, ще трябва да положи сериозни съзнателни усилия, за да се измъкне от нея и да намери нови гледни точки . В тази работа е полезно да потърси помощта на психотерапевт. Също така е важно хората около него да променят радикално позицията си, за да не подсилват виктимизацията.
• Обективност. Човекът трябва да се научи да прави обективен анализ на реалността около себе си: всичко ли е толкова лошо, колкото искам да го видя, или има някои положителни неща? Оплаквам ли се с причина или има някои неща, от които не бива да се оплаквам?
• Изолирайте всяка ситуация, за да установите отговорности. Жертвите са свикнали да вадят проблемите от контекста и така им е трудно да разберат, че в много от тях те също носят отговорност. До каква степен зависи от мен да променя тази ситуация? Ако има нещо, което не мога да променя, по какъв начин, различен от оплакването, мога да подходя?
• Спрете всички оплаквания. Ако дори само за един ден жертвата се опита да не се оплаква от всичко, тя ще забележи, че страданието й не е толкова голямо, колкото си е представяла. В повечето случаи отказът от слагане на етикет на дадена ситуация е добър способ, за да разбере другите и да изгради конструктивни взаимоотношения.
• Приемете критиката като част от живота. Не можем да угодим на всички и не можем да се преструваме, че човешките взаимоотношения са перфектни. Ако някой ме критикува, вместо да премина в защита, бих могъл да попитам този човек какво точно има предвид и защо смята, че не съм го направил правилно. Диалогът може да отвори вратата за нови гледни точки, извън изострената чувствителност и оплакванията.
Какво мога да направя, ако живея с жертва?
Накарайте я да разбере, че може да разчита на вашата съпричастност и солидарност, но че не можете да решавате нейните проблеми вместо нея. Вече не сме деца и нямаме свръхзащитаващи родители, които се хвърлят да ни бранят; ние сами сме господари на съдбата си. Човекът, който живее с “жертва”, оплакваща се от всичко, трябва да се научи да запазва неутралитет и дори леко да се отдръпва, когато види, че другият заема пасивната си жертвена позиция. Жертвата постепенно ще разбере, че трябва да поеме отговорност за собствения си живот.
Идея и основа на текста: Psychologue.net
Превод: ©Боряна Григорова
Снимка: PDPics-Pixabay
Comments