Ще отговоря на този въпрос, като разгледам личностните разстройства (от които е част граничното личностно разстройство) като цяло, и по-конкретно нарцистичното личностно разстройство, с което съм по-запознат.
Отговорът е категорично „не“ по три причини:
• Първа причина - разстройството на личността не е болест.
Личностното разстройство е начин на структуриране на човека по време на неговото развитие и той не е обратим. Това структуриране се счита за разстройство и следователно е патологично, когато е засегнато функционирането на човека в отношенията му със себе си и с другите.
Психотерапията ще подобри функционирането на човека, но по никакъв начин няма да премахне разстройството. Например, в случай на нарцистично личностно разстройство, се счита, че около 50 % от причините за това разстроено структуриране са обусловени от наследствеността, а останалите 50 % - от условията на развитие на човека в детството му.
Представете си повредена сграда, която се нуждае от ремонт. Можете да смените прозорците, да преправите фасадата, да ремонтирате покрива и т.н., но по никакъв начин няма да можете да подобрите основите или структурата на сградата. Същото важи и за психотерапията на личностните разстройства. Тя помага за подобряване на функционирането на човека в ежедневието, но не променя личността.
• Втора причина - хората с личностно разстройство много рядко се обръщат към терапевт.
Всъщност тези хора не са наясно със своето разстройство и следователно нямат причина да се обърнат за помощ. Липсата на осъзнаване на собствените психични механизми и собствените режими на функциониране, обикновено се наблюдава при хора, страдащи от личностно разстройство. Колкото по-засегната е структурата им, толкова по-силно е неосъзнаването.
Ако например имате депресия, ще изпитате промени в настроението, поведението, емоциите си, защото депресията е промяна на съществуващото равновесие. Благодарение на тези сигнали, човекът, страдащ от депресия, може да осъзнае тази промяна в равновесието и да се обърне към психолог. Тогава психотерапията или лекарствата ще имат за цел да се опитат да възстановят първоначалното състояние на равновесие.
В случай на личностни разстройства няма промяна в равновесието, тъй като хората, в своето развитие, са се структурирали по дисфункционален начин. Това дисфункционално структуриране всъщност е нормалното им състоянието на “равновесие”.
Що се отнася до нарцистичното личностно разстройство, то е още по-лошо, тъй като хората с това разстройство, особено грандиозните нарцисисти, перфектно се приспособяват към своя нарцисизъм и дори го заявяват, понеже не го приемат за проблемно функциониране. В този случай се казва, че разстройството е егосинтонично (подобно например на анорексията, при която някои анорексици твърдят, че е част от личността им).
• Трета причина - в случаите, в които хората с личностно разстройство се обръщат към психолог, не го правят, за да подобрят личностното си разстройство.
Всъщност тези хора консултират по три причини:
- защото са принудени от човек от обкръжението им или от висшестоящ в работната им среда,
- защото последиците от тяхното разстройство и по-специално последиците в отношенията им с другите, им причиняват страдание (например са отхвърлени от околните, което води до депресивни разстройства),
- поради съпътстващи заболявания, свързани с тяхното разстройство. Например, прикритото нарцистично личностно разстройство е свързано с цяла поредица други психични разстройства, като депресия, тревожност, хроничен гняв, гранично разстройство на личността или антисоциално разстройство на личността, психиатрични разстройства като параноя, обсесивно-компулсивно разстройство или биполярно разстройство, а също и злоупотреба с вещества като алкохол или други наркотици.
Когато човек се обръща към психолог (терапевт), защото е подтикван от околните, психотерапията обикновено е обречена на неуспех. Трябва да се знае, че в случая на нарцистичното личностно разстройство, не е изключен и риск от манипулация на психотерапевта.
Психотерапията обаче може да подобри цялостното функциониране на хората с личностно разстройство, особено по отношение на връзките им с другите, а също и свързаните с това разстройство съпътстващи заболявания.
Жан-Франсоа Лопес, клиничен психолог
Превод: Боряна Григорова
Снимка: Daniel Borker, Pixabay
Bình luận