Как да се освободите от капана и погрешните модели на семейството и да управлявате връзката с родителите си
Това е дълъг процес, който изисква време, търпение и решителност. Целта му е да се освободите от дългогодишно промиване на мозъка, от нещастие, безсилие и подчинение. Трябва да се заредите с търпение, нещата няма да се променят бързо, нито с едно видео, което сте изгледали или с 3-4 книги, които сте прочели.
Важно е да разберете всички механизми, които ви държат в хватката, за да можете да се освободите. Разбирането на всички динамики и дисфункционални поведения в токсичните семейства е основополагащо. Важно е да разберете как се случва това, за да не попадате повече в такива връзки. Запомнете, че всеки опит за еманципация, за самостоятелност и за освобождаване, се възприема от авторитарната родителска фигура като заплаха за авторитета й и че тя ще ви пречи и саботира по всякакви начини.
Определени вярвания, вменени в тези семейства, също ще ви спират. Например почти божественият статут на родителите - те могат и знаят всичко, те не лъжат и не грешат. Това вярване ви пречи да се развивате. Родителят е просто човек, не е идеален и има право да греши. Намествайки нещата по местата им и осъзнавайки, че това не е бил идеалният родител (който не съществува), днес сте голям човек и въпросът, който би следвало да си задавате е: Какво мога да направя с всичко това сега?
Отървете се от погрешните убеждения за родителите си. Изброените по-долу вярвания могат да бъдат верни, но не са задължително верни:
- Всички родители обичат децата си - не е аксиома. Има родители, които не ги обичат и това създава огромен когнитивен дисонанс.
- Винаги можете да разчитате на родителите си
- Каквото и да правите, родителите ви ще ви обичат
- Родителите ви винаги ще ви подкрепят в решенията ви
- Родителите ви винаги знаят кое е най-доброто за вас
- Родителите ви ви познават най-добре, дори по-добре от вас самите.
Трябва да осъзнаете, че тези вярвания може би са грешни и да го признаете пред себе си. Добре е това да се случи с терапевта ви (ако имате такъв). До този момент от живота си сте получавали разпореждания от обществото да изпитвате любов към хора, които са се държали лошо с вас. Още повече, че става дума за “малтретиране” когато сте били малки и беззащитни и това е изключително несправедливо. Трябва да си признаете тези неща и да си позволите да чувствате наистина това, което изпитвате и мислите, а не това, което ви е вменено (от обществото, семейството, религията и т.н.).
Другото, с което трябва да се разделите, е илюзията и надеждата, че един ден родителят (родителите) ви ще се променят. Това е нереалистично очакване. Родителите, които можем да категоризираме като токсични или емоционално незрели, са толкова егоцентрични и така обезпокоени за собствената си история, че нямат намерение, нито ресурси, за да се променят. Те дори нямат съзнанието, че нещо не е както трябва. В пълно отричане на реалността са, а освен това проектират надеждата за изцеление върху децата си => това са т. нар. нарцистични проекции, при които цялата отговорност се прехвърля върху децата.
Вместо да се питате ЗАЩО? - Защо не разбират?, Защо не се променят? и т.н., си задайте въпроса КАК? - Как да се освободя?, Как да се изградя отново?. Въпросът “защо?” ви пречи да се развивате, нормално е да си го задавате, но в един момент е добре да разберете, че няма смисъл.
Наистина ли сте готови да се освободите от тези идеи и постулати? Готови да изоставите надеждата, че ще успеете да ги промените, да ги убедите, че грешат? Готови ли сте да се освободите от нуждата от одобрение?
Трудно е, защото говорим за родители - те са били центърът на съществуването ви в дълъг период от живота ви. Изисква се смелост да се освободите от зависимостта си от тях. Необходимо е да загърбите отричането на реалността, което ви е било необходимо в детството като психичен предпазващ механизъм, но отдавна вече е станало пречка. Когато този механизъм на отричане стане абсолютен, той вече не е предпазващ, а изкривен и действа като упойка, която ви пречи да чувствате нещата и да знаете, че не са правилни.
Как да управлявате връзката си със семейството след това осъзнаване? Дали да прережете мостовете, да ограничите ли контактите?
Това ви обърква, не знаете какво да направите, чувствате се виновни... Никой не може да ви даде съвет, това трябва да е ваше решение. В някои случаи единственото решение е прерязването на мостовете. Но... решението е и трябва да бъде индивидуално.
Със сигурност трябва да се научите да се отделяте и да изградите ясни граници с тези хора. Започнете да се държите като наблюдател и да гледате на случващото се като публика, а не като участник. Детето е участник, поради спецификата на възрастта си. Възрастният човек е наблюдател. Порастването означава да можете да избирате, да взимате сами решения, без значение дали те са одобрени от родителите или не, да разграничавате това, което другите ви казват и мислят за вас, от това, което вие мислите за себе си.
Вероятно в детството сте били принудени да вярвате, че това, което родителят ви мисли за вас, е по-важно от личното ви убеждение и съответно е вярно. Поставяйки се като наблюдател, можете да направите “изследване” - кой какво казва, какъв е езикът на тялото, да отгатвате какво се опитва да ви внуши с изразните средства на тялото, чрез мимиките и жестовете. И да се запитате как вие се чувствате във всичко това.
Или пък, ако говорите по телефона с човек, който ви натоварва или изнервя, научете се да прекъсвате разговора, казвайки например: “Моментът не е удачен да говорим за това, ще ти се обадя в друг момент.” Или: “Ще довършим темата в друг момент, когато сме по-спокойни.”
Може дори да си напишете на лист готови отговори за стандартни ситуации, които да ви служат в началото, докато свикнете и автоматизирате опазването на границите ви.
Не се вторачвайте във връзката, а в резултата, който искате да постигнете. Трябва предварително да знаете какво искате да постигнете.
- Искам да живея спокойно. Какво поведение трябва да имам, за да го постигна?
- Искам да не се чувствам сбъркал или виновен във връзката. Какво трябва да направя, за да го постигна?
- ...
Това означава също да се освободите от необходимостта да се оправдавате, обяснявате, доказвате, убеждавате. А за да стигнете до този резултат, трябва да се научите да общувате по категоричен начин.
Ако се грижите за болен токсичен родител е очевидно, че няма да го оставите без подкрепа. Правете каквото е необходимо, правете го добре и си тръгвайте. Не очаквайте нищо в замяна. За да не чувате обиди и забележки, можете да си пуснете музика на слушалки. По този начин се учите да не се ангажирате емоционално с чужди токсични емоции, защото това не помага нито на вас, нито на родителя. Ако можете, използвайте хумор, за да омекотите нападките.
© Боряна Григорова
снимка: Myriams Fotos, Pixabay
Comments