“В зората на повечето цивилизации се откриват култове към богинята майка, извършвани от жени. Ритуалите им били основани на трите основни събития от женския живот: 1. менструацията, 2. раждането, 3. смъртта.
По-късно мъжете се опитали да изкопират тези примитивни религии. Свещениците заели дългите рокли от жените. Сибирските шамани също продължават да се обличат като жени за инициацията си и, във всички религии, откриваме една основополагаща богиня-майка.
За да се възприеме по-лесно католическата религия от непокръстените народи, първите християни заложили на Дева Мария, като оригиналността на тази нова богиня е девствеността й.
Едва в средновековието християнството решило да скъса със старите женски култове. Издадена е заповед за преследване на поклонниците на “черните девици”, кладите за “вещици” (несравнимо по-мнoгoбройни отколкото за “вещери”) процъфтявали.
Мъжете се опитвали да изгонят жените от сферата на “мистиката”. Измислили типично мъжко събитие: войната. Но мистиката никога не може да бъде типично мъжка. Повечето страхове произтичат от неспособността на мъжете да приемат феномени, които не се развиват винаги по един и същ начин. Докато жените изживяват всеки месец в тялото си едно просвещаване. Цикълът на изграждане е последван от нов цикъл на пре-изграждане. Ето това е “пулсиращото” възприятие на вселената.”
“Екциклопедия на абсолютното и относителното знание” - Бернар Вербер
Превод от френски: Боряна Григорова
Снимка: Beate Bachmann-Pixabay
Comments